Категория: Изложби

Малко са пленерите у нас, които са продължават да надграждат 30-годишна история, макар и с някакви прекъсвания. Тяхната устойчивост във времето служи не само за пример, но и е в състояние да ги превърне в традиция, в амблема на града, в който се провеждат. Такъв е случаят и с пленер “Хартията”, който се провежда в […]

Всеки художник засяга по един или друг начин понятието “време” в своето творчество, било то неговата моментна изменчивост със средствата на импресионистично положените мазки или вечността, изразена  посредством устойчивата триизмерна форма на скулптурния материал. Още по-любопитна би била една изложба, в която можем да проследим това отношение към времето в творчеството на двама художници едновременно. […]

Разговорът за това дали творецът сам избира материала, с който да работи или обратното – любовта на художника към материала, желанието му да го влезе в интеракция с него и да го подчини, е малко като въпросът за кокошката и яйцето. А и на пръв поглед няма отношение към крайния резултат – произведението на изкуството. […]

“Хартията – същност и намеса” е мотото на тазгодишното издание на едноименния пленер, който се провежда в края на август и началото на септември в залите на Художествена галерия в Добрич. Инициативата има дългогодишна история и въпреки известното прекъсване през годините е успяла да се утвърди като типична за художествения живот в града. Първият пленер […]

Изложба, в която се връщаш отново и отново, защото тя е жив организъм, процес… Изложба, която живее в едно пространство и се е сляла с него в едно произведение… Изложба, за която след всяко излизане си казваш: “10 дни са твърде малко”!!! С тази мисъл неизбежно си тръгваше всеки от посетителите на кураторския проект на […]

Изложбата очертава много ясно кои са новите “класици” в българската съвременна живопис от една страна и целеустременото цунами от млади, творящи единствено по своите правила художници. За хората, които са следили живописните изложби на секцията през изминалите няколко години, тази определено затвърждава тенденцията.

Може ли конфронтацията да създава всъщност зона на комфорт? 
И как изглежда една такава комфортна конфронтация когато говорим за изкуство?