Изкуството в градска среда
Автор: Веселина Райкова
Правоъгълни рамки с класически картини върху бели стени в стара сграда.
Изкуство.
Мълчалива разходка по скърцащ паркет, ръце в джобовете, шепот.
Галерия.
Жълтите павета. Светлинно шоу. Движещо се, живо изкуство.
LUNAR.
Международният фестивал LUNAR се провежда за пети път в центъра на София. Основан е през 2022 година от българското студио MP-STUDIO в партньорство с Festival of Lights International. Основната идея на фестивала е да изведе изкуството извън четирите стени на галерията, като превърне градската среда, архитектурата, парковете, площадите и улиците в сцена за показване на съвременни дигитални проекти.
Пет години светлинно изкуство
2022 година. 14 артисти от три континента се включват в първото издание на фестивала, като тематичният фокус е възраждането на културния живот след пандемията.
2023 година. 32 артисти от 12 държави. Тематичният фокус е върху човешките умения и технологиите, опазването на природата, технологиите в ежедневието и развитието на човешките умения.
2024 година. 24 артисти от 12 държави. Природата и технологичните иновации, както и взаимоотношенията между човека, природата и технологиите са сред основните сюжети.
2025 година. Над 20 артисти от 11 държави работят върху теми, като културно наследство, идентичност и ценности, колективната памет, идентичността, европейските ценности и бъдещето. За пет години фестивалът се видоизменя. Първоначалната му идея за светлинно изкуство в градска среда постепенно се превръща в международна платформа за дигитално творчество.
2026 година. Фестивалът придобива по-различен формат, като този път публиката, освен зрител, влиза и в ролята на критик и съдия. Седем финалисти от шест държави представят своите произведения, а публиката избира победител.
Първите години на фестивала предоставяха на зрителите възможността да се разхождат сред красивата архитектура на нощна София и да гледат различни произведения, адаптирани към сградите, които се превръщат в платно за тяхното изкуство. Тази година фестивалът беше ограничен до жълтите павета, между трите фасади на Ларгото.
За мен лично, а според коментари в интернет и за други зрители, фестивалът беше доста по-вълнуващ, когато предизвикваше разходка из центъра на София и не се свеждаше до състезание.
Седем произведения. Един град.
Седем произведения. Седем различни прочита на една тема, „Градски пулс“. Градът като жив организъм, в който архитектурата, технологиите и хората съществуват в непрекъснато движение.
SOUL на полския артист Ари Дикиер представя идеята, че колкото и красива да е една архитектура, без хората, които да ѝ придадат живот, сградата може да се превърне в призрак без своите обитатели. Хората са емоцията, страстта, любовта, кръвта и животът на един град. Дикиер представя тази идея чрез анимация в червено, черно и бяло, наситена с образи на машини и роботи.
Alpha + Omega: The Semen Rama Cycle на индонезийското студио Mödar преплита традицията на кукления театър със сенки (wayang kulit) с празника на София. Препратки са направени между символите на Вярата, Надеждата и Любовта и концепцията за Трилока, трите свята в традиционната космология. Две държави, две култури, едно и също послание:
„Идеалният живот и истинското лидерство могат да процъфтяват само когато се основават на нравствена мъдрост, вътрешен мир и всеобща любов.“
Kaleidopolis, отново от Индонезия, е дело на студио The Fox, The Folks, което участва във фестивала за втори път. Студиото е известно по света с яркия си визуален език и ръчно рисуваната анимация.Произведението съпоставя бруталистичния облик на града, тежките бетонни сгради, с цветната енергия на хората, които го обитават.
The Urban Jungle на украинското студио Kurbas Production е произведение, вдъхновено от градските комуникационни и транспортни линии. Мозайката като част от градската среда също играе важна роля във визуалния език на анимацията.
Evolving Pulse на италианския артист Лука Аняни проследява развитието на човешката цивилизация. От пещерите, през класическата архитектура, индустриализацията и дигитализацията, до града, който е жив организъм и се движи с все по-бързи темпове към бъдещето.
Incidence на чешкото студио Metanoia Creatives представя произведение, вдъхновено от цветовете, ритъма и непрестанната трансформация на градската среда. Идеята е пресъздадена чрез преливане на цветове, светлина и движение.
Pink Punk на китайското студио SKG+, вдъхновено от уличната художничка Lady Pink, използва ярки розови тонове, пънк стилистика и хумор. Pink Punk печели наградата на публиката.
Повече информация за концепциите и интервюта с финалистите могат да бъдат намерени на официалния сайт на фестивала, Lunarlights.eu.
Изкуството през погледа на зрителя
Когато изкуството е толкова мащабно и е поставено в градска среда, наблюдаването му от различни точки предлага различен поглед върху произведенията. Ограниченото пространство едновременно помага и пречи на възприемането им по начина, по който артистите са ги замислили. Човешкият поглед не може да обхване и трите фасади едновременно, затова е полезно мапингите да бъдат изгледани по няколко пъти от различни места на площада. Всяко със собствената си специфика, идея и естетика, тези творби предразполагат зрителя да възприеме града и ролята си в него по различен начин.
