
Изложба “Мечтата стига“ на Анета Дръгушану и Георги Петров в Художествена галерия “Никола Петров“ – Видин
Автор: Анна Калчева
Границата е удивителна идея. С изключение на естествените природни предели, като океан или река, всичко останало в същността си е измислица. Измислица, придобила физическо измерение и тежест. Друга удивителна общочовешка идея е, че сме по-различни, отколкото еднакви. Разстоянието между българския Видин и отсрещния румънски бряг е около един километър по речното корито в зависимост от сезона. И все пак, усещането е за непреодолима културна разлика между двата бряга. Подбраният за тези встъпителни думи тон пристъпва към основната теза – подобно нещо няма. Приличаме си повече, отколкото се различаваме.
Изложбата “Мечтата стига“ на Анета Дръгушану и Георги Петров в Художествена галерия “Никола Петров“ – Видин навежда на подобни разсъждения. Експозицията включва живописни платна и рисунки, както и архивни фотографии. Изложбата се откри на 5 юни 2026 с лекция на проф. Станислав Памукчиев и продължи повече от месец.
Анета Дръгушану (1937) е румънска художничка. Родом от с. Поточ, образованието си получава в Букурещ, в Художествена академия “Николае Григореску“. Учи в класа на видния румънски художник проф. Корнелиу Баба. В същия клас се запознава с бъдещия си съпруг – Георги Петров (1931-1998). Роден в с. Покрайна, следва живопис в Румъния като стипендиант. След завършването на образованието си, двамата художници се установяват във Видин. Съпружеската двойка придобива професионален успех и обществено признание впоследствие, с множество изложби и награди.



Проектът “Мечтата стига“ представя творчеството на двама автори, споделяли работното си пространство в продължение на десетилетия. На пръв поглед подходите изглеждат съвсем различни. Дръгушану работи с разпознаваеми образи на жената и селския бит, картините и рисунките ѝ се характеризират с геометричност и сдържани цветове. Ръката на Петров е по-тежка – тъмни тонове, портрети и натюрморти, изпълнени с усещане за интензивност. И в двата случая обаче се забелязва особено внимание към измерението на психологията. Човекът и неговите преживявания във физическия свят, който го заобикаля, са основен тематичен фокус на изложбата. Тази рамка обединява уж непримиримо различните стилове на авторите в пространството на видинската галерия.
Участието на Георги Петров в проекта е посмъртно – художникът почива преди почти 20 години. Заглавието на изложбата “Мечтата стига“ е цитат от любимо на Петров стихотворение на Емили Дикинсън. Изборът на надслов е уважителен и личен жест към покойния артист.



Отново, човешкият опит е универсален. Хората от двете противоположни страни на река Дунав не се отличават, както може да се отсъди от платната на Анета Дръгушану и Георги Петров. Изложбата “Мечтата стига“ деликатно напомня за тази неизменна истина и възможно зрителите на тръгване от галерията в Крайдунавския парк ще се загледат в отсрещния румънски бряг с тази мисъл наум.


