Може ли конфронтацията да създава всъщност зона на комфорт?
И как изглежда една такава комфортна конфронтация когато говорим за изкуство?
Изложбата “Комфортна конфронтация” на колектива от четирима млади художници – Калия Калъчева, Гергана Табакова, Стоян Илев и Веселин Симеонов, която се откри през месец май в “Арт център” Банкя, показва как завършени стилово творци могат сами да се съберат в общ проект, който да звучи цялостно. Всеки един от тях изследва по собствен начин в изкуството си излизането извън рамките на картинното поле. За Веселин Симеонов това е рисунката и възможностите, които тя предлага за себеизразяване и творчески търсения; Калия Калъчева от години експериментира в полето на живописта, като не се страхува да включва различни материали; за Гергана Табакова това е скулптурата като картина, която можеш да преживееш и с която можеш да взаимодействаш и Стоян Илев, с неговата символно натоварена и многопластова живопис.
Веселин Симеонов – ВЕСКО не влиза в конвенционалните рамки на живописта и рисунката. В творчеството си той се вдъхновява от Жан Мишел Баския и безграничността на детските рисунки, които по свой начин успява да претвори върху платното. Работите му носят виталността на яркия колорит, разчупен от тъмни контури и петна, като в тях откриваме елементи от графити изкуството и експресивността на уличната култура.
Калия Калъчева е една от младите, но утвърдили се вече на нашата сцена живописци, които носят в себе си съвременния прочит на тази иначе класическа техника. За нея интерес в картината представляват смелите композиционни решения и перспективни похвати, неочакваните срезове и фактурата, която различните материали, с които експериментира, дава върху платното. В изложбата тя представя пейзажи, в които неизменен акцент остават металическите, наподобяващи колаж повърхности.
Гергана Табакова създава живописни обекти, които намират своето място в граничната зона със скулптурата. За нея повърхността на материала, върху който рисува, е поле, където се случват различни процеси, където може да изследва спокойно свойствата на боята, текстурите и цвета. Двете с Калия Калъчева взаимно се допълват като отношение към материала и взаимодействие на произведението с пространството.
В творчеството си Стоян Илев среща класическите живописни техники със съвременните дигитални медии. Дори би могло да се каже, че ги поставя едни срещу други в челен сблъсък върху платното – конфронтация, която отново намира своята сравнително комфортна зона във взаимното им допълване.
Събраните в изложбата творби не само си хармонират, но и взаимно се допълват една друга. Разказът, започнат от Калия в предверието на галерията, бива разгърнат в последствие от произведенията на Стоян и Веселин, а скулптурните стъклени рисувани пана и обекти на Гергана са завършекът, от който тази изложба има нужда. Те, освен, че смислово допълват разказа, играят и ролята на композиционни акценти в самото пространство на галерията, които представляват точно тези “зони на комфорт”, за които авторите говорят в концепцията на изложбата.
