Изложба на Стефан Коцев в Исторически музей – Дряново
Последните на Стефан Коцев – дали това ще са последните оцелели къщи, рушащи се под силата на времето, изоставени самотни от своите наследници или пък техните обитатели – последните оцелели жители на многолюдното някога село… Всеки от тях стои като стожер до картината на своя рушащ се дом, защото не иска да го напусне, защото той е част от него и му принадлежи.
Дали за автора тези живописни платна и скулптурни фигури са едно свидетелство на времето, което никога няма да се върне или са един знак за нас, че трябва да пазим и обичаме последните останали наши роднини, защото те пазят паметта на рода ни?
Всички тези въпроси не може да не си зададе посетителят на изложбата Последните, която Стефан Коцев подреди в Икономовата къща на Историческия музей в Дряново от 15 до 04 юли 2023 г. Изложбата е резултат от провелия се през изминалата 2022 г. национален пленер – Дряново на Майстор Колю Фичето – памет и настояще, където той печели наградата за живопис и съответно възможността да направи самостоятелна изложба в музея. Пленерът се организира за втора поредна година от община Дряново и Историческия музей в града, със съдействието на СБХ.
В експозицията са събрани непоказвани досега творби – пленерна живопис и скулптура в бронз и гипс, които притежават характерната за автора силна експресивност и емоционален заряд. Именно тя кореспондира и толкова силно с темите, които го вълнуват – живота и бита на последните обитатели на българските села, тяхната болка и мъдрост, които носят в себе си, както и рушащите се техни къщи – последните останали свидетели на отминалото време. Със своите олющени фасади, разкривени стени и пропаднали покриви, те представляват един нов архитектурен обект, различен от този, който са били преди. За автора именно в това се крие техния чар, както отбелязва той:
„Много интересни къщи като архитектура, самите покриви, самите прозорци и самите обеми на тези постройки. И наистина много ми въздействаха и ми дадоха много, много творческа енергия и стимул за да мога да ги изобразя.“
Ето защо и според него работата на открито е от толкова съществено значение за предаването на всички тези усещания върху платното. Стефан прави живописта си изцяло навън, за да може да наблюдава всички капризи на светлината върху тези сгради, за да създава едни живи образи върху бялата повърхност. Всичко това лесно можем да открием, наблюдавайки творбите му от изложбата – пейзажите от Малка и Голяма Желязна, Зая, Шишковци, Стойновско, Балканец, Марково, Старо село и други. В тях експресията и силата на цветовите обеми е постигната чрез смели петна и движения на четката, които вдъхват нов живот на изобразените архитектурни обекти.
Скулпутрата му, от друга страна, е изтъкана от чиста емоция – тези слаби, прегърбени и уморени от хода на времето персонажи носят в себе си концентрирана енергия, която разказва целият им изминал живот. Интересен контрапункт при тях е експресивния подход на изграждане на формата, който е претворен в материал, предполагащ повече детайлност, а именно бронза. Или поне с това сме свикнали да го асоциираме до момента, в който не се срещнем с фигурите на Стефан Коцев – Жена с количка, Бежанка, Клюкарка. Виждайки гипсовите скулптури, обаче, лесно можем да открием от къде идва този подход на извайване, почти изливане на формата – Ехо, Изненада, Пътешетвие, Посрещане. Именно той прави стилът на Стефан толкова силно експресивен и разпознаваем.
Последните на Стефан Коцев е изложба – памет. Памет за всичко, което някога е било, а днес, малко по малко бива погълнато от времето. Но за него това не е процес на изчезване, а на трансформация от една форма в друга, която заслужава да бъде изследвана със средствата на изкуството. И така да бъде запазена за поколенията.
Снимки: Kotsev Fine Arts
Текстът е написан за Бюлетин на СБХ, брой 4, 2023
