Когато говорим за професионални обединения и организации, още повече в сферата на визуалните изкуства, неизбежно се сблъскваме с една комплексност и многопластовост, която с годините на съществуване на такава организация се задълбочава още повече. В рамките на днешна Европа тези обединения не са много, или поне не са толкова близки като характер, както са в Румъния и в България. Ето защо изложбата на Съюза на румънските художници, на която нашият Съюз е домакин, ни предоставя една изключителна възможност за съпоставки, които биха били от полза и за двете организации.
Изложбата беше обявена като „връщане на визитата“ – в края на 2019 в сградата на румънския парламент, в изложбената зала „Константин Бранкузи“, бяха представени 30 съвременни български художници. Реципрочно през месец септември в галерия „Райко Алексиев“ показваме кураторския проект, обединяващ 26 автори, работещи в областта на живописта, скулптурата, графиката, декоративните изкуства и мултимедията. Куратор е председателят на румънския съюз проф. д-р Петру Лукач, с комисар д-р Река Чапо Дуп, член на ръководството и представител на секция „Скулптура“. С това Съюзът на румънските художници (Uniunea Artiștilor Plastici / UAP) прави сериозна заявка за едно по-дългосрочно партньорство със СБХ, в рамките на което да бъдат реализирани различни инициативи.
Изложбата е представена под мотото reUNIONS of Artists – Transmedia Peace Kit – едноименна платформа, която събира творци, членове на UAP. Заглавието автоматично може да се тълкува като необходимост от повторно обединяване на артисти в името на това
изкуството да бъде посланик за мир – чрез съюзяване,
чрез изразни средства, чрез творчество. Тази идея е заложена и в текста към изложбата: „Ние смятаме, че този арт проект ще направи нашето общуване още по-качествено и ще прибави емпатия, още повече взаимно сътрудничество, глобално разбирателство“, казват организаторите. За румънските художници от изложбата изкуството е универсален инструмент, чрез който могат не само да въздействат на обществото, но и да предават послания на едно по-високо равнище. За тях то не само може, а и трябва да бъде посланик на мира като единствен универсален език между държавите в ерата на глобализацията.
Изложбата се опитва да представи многообразието от творчески концепции на румънските художници в посока съвременни визуални форми и го прави доста успешно благодарение на кураторския подход. Произведенията са добре ангажирани в пространството на галерията посредством взаимовръзки на различно ниво. Така например творбата на Дарие Дуп „Полицай“, кинетичната инсталация „Интервал“ на Александру Папук и „Не всичко, което идва от небето, е ангел“ на Мариан Зидару, която е директна препратка към темата за войната и мира, оформят една мислена линия в залата. Тази група от инсталации, обединени първо по цветови признаци и, второ – от материалите, от които са създадени, не само въздейства композиционно, ангажирайки максимално пространството, но също така и емоционално върху зрителя. Друга подобна смислова група включва серията дигитални принтове „Ролери“ на Дарие Дуп, инсталацията „Злополука“ на Ливиу Неделку, „Падналият град“ на Бенямин Попеску и акрилните платна на Бети Вервега. Отделно тематично ядро е преддверието на галерията, където са представени видеа, документация от пърформанси, фотографии и инсталации, което играе ролята на въведение в експозицията.
Както може да бъде разглеждана фрагментарно, така изложбата говори в своята цялост за търсенията на авторите, представени в нея. Тя няма претенциите за изчерпателна, представителна извадка, но в доста голяма степен олицетворява посоките, в които е поело румънското визуално изкуство. Тук можем да направим любопитни заключения на база това как тези две сходни организации, съществуващи на различен исторически и икономически беграунд, в изкуството си са достигнали до сходни пластически резултати. Тяхната съизмеримост доказва и кураторската теза за
универсалния език на изкуството в посланията си за мир,
в обединението на хората и изграждането на мостове между страните. Бих добавила, че творчески обединения като двата съюза – на румънските и на българските художници, събиращи хилядна членска маса от творци, които работят във всякакви жанрове, са местата, които могат да предадат най-успешно тези послания. Със своята комплексност и многопластовост, със своя творчески дух те биха съумели да бъдат посланици на мира в нашия объркан свят.
Линк към публикацията в Бюлетин на СБХ, 2022, 4, 9-13
