Галерия на СБХ, ул. Шипка 6, етаж 2
(4 – 31 март, затворена преждевременно поради третия локдаун)
Въпросите за безграничното консуматорство, за подменените ценности и бъдещето на нашата планета поставя на дневен ред с изложбата си „Еко тур“ художничката Мария Райчева.
Удивителен е артистичният поглед, с който авторката интерпретира тези сериозни и наболели теми за нашето общество. Известна със своя неподправен колорит и чиста и исрена живопис Мария този път открехва вратата към факта, че светът днес върви със сигурни и отмерени стъпки към екологична катастрофа. Катастрофа, която сами сме предизвикали със своето поведение да искаме повече и повече, да притежаваме предмети, без които можем, да засипваме децата си с ненужни вещи, които са белег на някакъв социален статус…
Всичко това няма как да подминеш равнодушно!
И пред творбите на Мария не можеш да останеш безучастен.
Тя те пленява с експресивната си и колоритна живопис, под която, обаче, откриваш силни и разтърсващи послания. Чувството за апокалиптичност се преплита с тънкия усет на авторката към гротеската и осмиването на днешното консуматорско общество. И всичко това едновременно контрастира с изразните средства, които тя е избрала, но и подпомага цялостното въздействие на нейната живопис. А големите формати на картините допълнително засилват усещането, че е представянено нещо важно и значимо.
В творбата „Детство I“ например виждаме един много характерен похват за подчертаване на смисъла чрез цвета или по-скоро чрез неговата липса или наличност. Детето е изобразено съвсем линеарно и бледо, в сиво-бялата гама, докато играчките, които го заобикалят, са цветни, като по този начин се набляга на това, че именно те са значимите. Детето е затрупано с тях – шарени камиончета, мечета и кукли, всичко е в крещящи нюанси и изпълва долната част на платното. Те са важните за консуматорското общество. Колкото повече от тях едно дете притежава, толкова по-щастливо би трябвало да бъде според своите родители и роднини.
Но не – в творбата на Мария детето е обезличено, стои самотно сред тази купчина играчки и не може да реши с какво да играе. Както по-нататък, като порастне, няма да може да взима елементарни решения за себе си и своето бъдеще. Ще иска още и още, за да се чувства щастливо, ще иска това, което имат приятелите му, но няма да оценява това, което притежава.
В своя текст към изложбата „Еко тур“ проф. Десислава Минчева написа:
„Картините от тази изложба не са за консумация. Не са за украса. Не са лесни и не са красиви в обичайния смисъл на думата. Не са и неща, които подминаваш с безразличие. Не са направени между другото. Те са онова, което Мария не може да не нарисува!“
И точно в тези думи се съдържа сентенцията на проекта на младата художничка – той е нейния бунт срещу това, което се случва, нейния вик и то не за помощ, а вик към всички нас да спрем и да се огледаме. Защото голямата промяна започва винаги вътре във всеки един от нас и само така бихме могли да поставим началото на края на глобалната екокатастрофа.
Румена Калчева
