Всеки художник засяга по един или друг начин понятието “време” в своето творчество, било то неговата моментна изменчивост със средствата на импресионистично положените мазки или вечността, изразена посредством устойчивата триизмерна форма на скулптурния материал. Още по-любопитна би била една изложба, в която можем да проследим това отношение към времето в творчеството на двама художници едновременно.
Съвместната изложба “Време” на творческия, а и семеен тандем Екатерина Петкова и Никола Енев в столичната галерия-книжарница “София Прес” ни предлага една истинска наслада за окото, макар и не само в естетическо отношение. Тя е пример за една рядко срещана симбиоза в изкуството, която може би само творци, които са се избрали взаимно да извървят и житейския си път заедно, могат да постигнат.
Екатерина по образование е реставратор, но работи предимно в областта на живописта и художественото стъкло. Витражът заема голяма част от нейното творчество, затова и в платната й тя продължава да бъде вярна на начина, по който светлината се пречупва през стъклените повърхности. Все едно стъклописта и живописта в изкуството й взаимно се допълват – едното взима изразни средства от другото и обратното. Това придава една ефирност и прозрачност на нейните платна, която лесно те завладява и омайва. Екатерина Петкова пресъздава в картините си своята емоционална връзка с природата, която я заобикаля. Лекият и пастелен колорит с искрящите светлинни проблясъци, играта на топли и студени нюанси показват едно майсторско владеене на живописните техники. Композиционно творбите й са балансирани, но динамични в своята игра на цветове и петна, обединени от тънките рамкиращи линии, наподобяващи витражната мрежа.
Понятието “време” в картините на Екатерина се отнася към пресъздаването на неговата изменчивост и мимолетност върху платното. В произведенията й, показани в галерия-книжарница “София Прес”, основна роля играе светлината – ключов фактор не само в композиционното изграждане, но и в баланса на цветовете. Също както и в стъклописта. Изразните средства на работата със стъкло в творчеството й са само повод авторката да потърси един друг, собствен подход на живописване, който взима най-ценното и любопитното от едното изкуство и го прилага в другото. Така тя създава творби, които живеят свой собствен живот, вдъхновяват и интригуват публиката.
Пластиките на Никола Енев, от друга страна, препращат към една вечност, такава, каквато само творческата душа на един скулптор може може да пресъздаде. Сред тези, които са експонирани в пространството на галерия-книжарница “София Прес”, преобладават бронзовите обекти, докато в стъкло са показани само три – и именно те предполагат най-дълбоко поле за анализ по отношение на понятието “време”. Бронзът е както вечен материал, така и сравнително изменчив в своята повърхност, защото образува патина. Така един бронзов предмет би могъл да преминава през различни външни състояния, без това да накърни неговата същност. От друга страна, стъклото изисква много усилия, за за бъде подчинено на авторовото намерение – този материал е капризен, абстрактен сам по себе си когато говорим за неговата форма, която то приема вследствие на работата с него. Авторът допълнително обработва стъклото в своите пластики, като го надживописва така, че дори променя изцяло привидната му текстура. Това е изключително любопитен момент когато говорим за това как се отразява времето в едно произведение от материал, защото в случая с тези творби много трудно можем да определим какъв е той – дърво, мрамор, бронз… или всъщност стъкло! Това е едно истинско предизвикателство, пред което е изправен художникът – да съумее да го овладее, подчини на своята воля и да създаде от него нещо ново.
В пластиките си Никола Енев запазва връзката с природните форми и се вдъхновява от тях, също както и Екатерина Петкова. Може би точно тази посока е нещото, което ги обединява най-силно. Природата и времето са взаимно определящи се, защото измерваме едното с другото и обратно. А тяхната постоянна изменчивост ни напомня, че в живота няма нищо вечно…
