Разговорът за това дали творецът сам избира материала, с който да работи или обратното – любовта на художника към материала, желанието му да го влезе в интеракция с него и да го подчини, е малко като въпросът за кокошката и яйцето. А и на пръв поглед няма отношение към крайния резултат – произведението на изкуството.
Но когато говорим за дървопластика е от голямо значение това как “се разбира” твореца с материала – дървото. Дали то го води със своите специфики и физически особености и така подсказва в какво може да се превърне с помощта на художника или обратното – авторът полага всякакви усилия, за да го “опитоми” и “подчини” на своята творческа воля, обработвайки го и променяйки го по всякакви начини. Това е основният въпрос, който си задаваме, гледайки изложбата “Посоки” на секция “Дърворезба” към Съюза на българските художници. Изложба, събрала дървопластики (и занапред ще използвам този термин в текста, защото го намирам за много по-коректен) на широк диапазон от творци от различни поколения.
Изложбата представя различни посоки и не случайно тя носи и това име. “Посоки”, били те творчески, лично-духовни или експериментаторски, обединявайки в една експозиция 26 творци, работещи в сферата на дървопластиката. 76-те творби на художници от различни поколения – от доайените на това изкуство, като Иван Бубев и наскоро починалите проф. Антон Дончев и Атанас Янев, през активно работещите в момента Камен Симов, Боян Александров, Роберт Цанев, Николай Мартинов, Николай Златанов – Кайо и други, до най-младите, току що завършили Академията художници – Виктория Денева, Десислава Латинова, Кристиян Балабански, Цветина Генева, представляват моментна снимка на състоянието на това изкуство днес – какво вълнува творците, какви материали и изразни средства използват, как формообразуват и как обработват материала, за да постигнат търсеното въздействие. А резултатите са разнообразни – интериорна пластика, скулптурни обекти и релефни пана, в някои от които материалът е обработван така, че да си личи дървото – Мартин Георгиев, докато в други е дотолкова моделиран и живописван, че трудно може да се разбере, че става дума за дърво – Цветан Николов, Теодор Дуков.
Често срещан похват в творбите е комбинацията от различни материали – метал, текстил, керамика, фурнир което допълнително обогатява текстурата на произведенията. Тук трябва задължително да се споменат творбите на Николай Златанов – Кайо, паната на Десислава Латинова със серията “Поглед” и Цветина Генева с творбата “Ти си роза, ти си крем”, в които дървото умело е съчетано с керамика или метал, Кристиян Балабанов с неговите “Неизмерими обекти” и Камен Симов с цикъла “Облачни пространства”. Тази тенденция в дървопластиката до голяма степен се наблюдава именно в творбите на младите художници, които са склонни да експериментират в различни посоки в търсенето на своите авторови послания.
Абстрактната форма на свободно стоящи скулптури от дърво остава предпочитана от работещите с този материал творци, като в изложбата се наблюдават не малко примери – Йордан Йорданов, Иван Ушев, Валентин Митев и други. Автори като Христо Кирилов с неговите портретни бюстове остават верни на реалистичния подход, носещ експресията на чисто резбарското изкуство. Чисто декоративни са творбите на Николай Мартинов, в които умело съчетава дървото с оцветено такова, създавайки кавалетни геометрични пана и триизмерни обекти.
Характерното за изложбите на секцията е това, че експозицията се разгръща около специалното участие на автор, който е доайен за това изкуство – тази година това е Иван Бубев, който представя 20 изцяло нови дървопластики, обединени в цикъла “Фантазия”. Той е най-възрастният активен резбар в страната и през 2024-та навърши 90 години. Характерни за неговите композиции са флоралните елементи в една съвременно звучаща естетика. Като основен похват използва оцветяване, което в случая има спомагателна функция – да подчертае характерните за дървото пръстени. По този начин Бубев успява да постигне една договореност с материала, в която да не се загуби ничия характерност – нито на дървото, нито на автора на произведението.
Почетното участие тази година е посветено на Антон Дончев, който наскоро ни напусна от този свят. В експозицията са включени две от последните му работи – „Къщата на музиканта” и „Пътуване с рибите”, били част от негова самостоятелна изложба – пример за изключително резбарско майсторство и декоративен стил, който лесно се разпознава. Тази почит, която организаторите отдават на големия майстор не само засвидетелства една благодарност към неговия творчески завет, но и следва да ни покаже от къде тръгва резбарското изкуство и как то се развива днес, достигайки до една съвременна разновидност на скулптурата, но здраво пазеща в себе си съкровеността на традициите.
Всеки път, когато разглеждам секционна изложба на съюза, си задавам въпроса – колко са важни подобен тип колективни изложби за общия худовествен климат. Е, важни са и това е защото те дават една възможност да открием нови творци, които да следим, да видим в каква посока се развиват добре познатите ни автори. Също така предоставят поле за изява на автори, които иначе няма къде да покажат творчеството си и накрая, но не на последно място – очертават тенденции и взаимовръзки, които са важни, за да се проследи хода на определени художествени процеси. Секционните изложби с тяхното разнообразие от автори, стилове и тенденции са същината на художествената екосистема на Съюза на българските художници и “Посоки” го доказва.
