Автор: Анна Калчева
Морската столица на България през лятото автоматично навежда на мисли за дългоочаквана почивка, слънчеви плажове и вечерни разходки в морската градина. Макар и неоспорим курортен център, Варна също така разполага с богата културна програма през летния сезон. Жителите и гостите на града имат възможността да избират от разнообразни събития в културния календар на Варна, както и да посещават неизменните забележителности. През първия месец от лятото в художествените среди се връща споменът за колектива от варненски художници, работили на територията на бившата фабрика “Вулкан“. Градска художествена галерия – Варна “Борис Георгиев“ представя ретроспективната изложба “Художниците от Вулкан“, която можеше да бъде разгледана до 5 юли на ул. “Любен Каравелов“ 1.
Фабрика “Вулкан“ е построена в началото на миналия век във Варна за производство на ветроупорни фенери. Впоследствие предприятието е продадено и разширява дейността си. През 1947 фабриката е национализирана и преименувана. Известно време функционира като държавен завод за метални изделия преди производството да бъде преместено в промишлената част на града. През следващите години административната постройка се използва за различни цели.
Културната обстановка във Варна през 1970-те години предопределя съдбата на бившата фабрика “Вулкан“ за идните десетилетия. Отсъствието на подходящи условия за работа в града, където се разполага голяма художествена сцена, предизвиква обществен диалог. Изоставеното предприятие привлича вниманието на местните художници и през 1975 година по инициатива на СБХ – Варна пустеещите помещения и прилежащи площи са обособени за ателиета с разрешение от Общината.
Това поставя началото на дългогодишно взаимодействие на варненската художествена школа с индустриалната среда на “Вулкан“. Първите художници, които започват да работят на територията на фабриката, са Венцеслав Антонов, Ванко Урумов, Емил и Снежина Попгенчеви, Стоимен Стоилов. Помещенията се усвояват за артистични цели поетапно. Присъединяват се още местни артисти. През този период, ранните 1980 години, Варна се обособява като водещ център за графично изкуство в страната. Тази позиция получава международен обхват, когато се поставя началото на Международното биенале на графиката, заслуга на художниците от “Вулкан“.
Ателийният комплекс се превръща в неповторим за региона център за съвременно изкуство. Общността се разраства – живописци, графици, скулптори, керамици, фотографи, плакатисти, текстилци и много други работят рамо до рамо в помещенията на бившето предприятие, което наричат “свободна територия“. Броят им прехвърля 60. Сред тях са Георги Лечев, Владимир Иванов, Петьо Маринов, Агоп Гемджиян, Веселин Начев, Володя Вълчев, Мария Зафиркова, Александър Капричев, Лора Маринова, Румяна Кирякова, Олег Памуков, Иван Ковачев, Ирена Нейкова, Киро Янев, Мариана Шишкова, Христо Богданов и много други талантливи артисти.
Художественият ритъм във фабрика “Вулкан“ се движи на високи обороти, планира се архитектурно обновяване и присъединяване на изложбени зали и технологични бази. Естонски колектив печели проекта, който обаче остава нереализиран. След промяната на политическия режим в България, собствениците на бившето предприятие, през 1991 г. предявяват претенции и през 2007 г. фабриката е реституирана. Художниците напускат “Вулкан“ завинаги.
Остава споменът за едно уникално за българската сцена културно явление. Колективният дух, стремежът към свободно изкуство и местният почерк на варненската школа поставят епохата на “Вулкан“ редом с най-значителните творчески процеси в историята на съвременното българско изкуство. Варна е дом на художествената общност и творческата лаборатория във фабриката, затова Варна приютява и голямата ретроспективна изложба по темата.
Градска художествена галерия – Варна “Борис Георгиев“ показва 84 творби на повече от 40 художници от фонда на галерията. Ранните произведения на творческата общност от 1970-те и 1980-те години са придружени от последващи работи, създадени след 2007 година. Включени са и документални фотографии. Експозицията е разположена на първия етаж на галерията и заема шест зали.
Фотографските портрети и репортажи на Александър Николов първи посрещат посетителите в опит да пресъздават неповторимата атмосфера на “Вулкан“. Валери Чакалов използва една от фотографиите на фабриката като своеобразна карта, отбелязвайки имената на авторите и ателиетата им. Живописните платна и пластики в експозицията впечатляват със стиловото си разнообразие. Мащабният подход, който е използван при оформянето на изложбата, създава изчерпателно впечатление за художествената сцена във Варна, но отчасти затруднява запознанството конкретно с творчеството от епохата на “Вулкан“.
Изложбата е рядък шанс за публиката да се срещне с произведения, които не са част от представителната колекция на галерията. Експозицията е подредена на семантичен принцип, посочва придружаващия текст. Той обаче е неясен и не подпомага изграждането на връзки в съзнанието на зрителя. Вероятно, изразено кураторско присъствие би било удачно в случая.
“Художниците от Вулкан“ подарява възможността на съвременниците на представените автори да се върнат назад в една безвъзвратно отминала епоха, а на младата публика – да се запознае по-задълбочено с културния феномен. Експозицията е също така удобен случай за чуждестранните гости да се докоснат до една от водещите художествени сцени в национален мащаб. Ретроспективният проект на Градска художествена галерия – Варна неволно подтиква към разсъждения върху културната обстановка в България днес и правото на художниците на общност и място в града.
Използвана литература:
Янева, Д. (2021). Кратка история на „Вулкан“ . В Сборник научни доклади „Варна – Вулкан“ (стр. 14 – 20). Дирекция „Култура и духовно развитие“, Община Варна.
