Съвременното изкуство в български контекст никога не е било изолирано явление – то е жив организъм, пулсираща екосистема в рамките на световната арт сцена, която непрекъснато преговаря границите между автор, галерия и нейната публика. И точно тук идва ролята на събития като Sofia Art Fair, които, със своя мащаб и експертиза, да затвърдят това място и да покажат, че българското съвременно изкуство е част от това цяло и следва определени световни тенденции.
Тазгодишното издание отново се утвърди като ключова сцена за този диалог, събирайки 88 артисти, представени от 27 галерии от Европа и света.
Като медиен партньор Критикар се нагърбва с нелеката задача да очертае точно тези тенденции, като направи един своеобразен мапинг на тазгодишните участници в панаира. Ще разгледаме изложбените пространства през призмата на техните споделени естетически и концептуални търсения. От екологичните измерения и вътрешните пейзажи, през алтернативните пространства и независими колективи, през специфичните медийни експерименти, та чак до мащабните регионални мостове и историческата памет – всичко това съвсем ясно ни разкрива накъде се движи съвременният пазар на изкуство.
Как се позиционират българските пространства на международната карта?
Как независимият дух разчупва рамките на класическия „бял куб“? И какви нови хоризонти ни предлагат галериите тази година?
Отговорите ще научите в следващите четири материала, които ще публикуваме по един на седмица.
Екологични измерения
Започваме с темата за природата като етичен избор и вътрешен емоционален пейзаж. Две галерии правят впечатление от тазгодишната селекция, които поставят основен фокус върху екологичната ангажираност, връзката с природата и интерпретацията на пейзажа като психологическа и емоционална територия. Това са Little Bird Place и новата галерия Багра.
Галерия Little Bird Place, която в момента търси свое ново пространство в столицата, посвещава своя кураторски подход изцяло на природата, екологията и мястото на човека в нея с акцент върху устойчивостта и зелените политики в изкуството. Кураторската селекция, с която те участват в изложението, не изневерява на линията, която следват и в своите изложби от самото начало – да показват на силна кураторска визия и дълбока ангажираност с екологични и социални теми. Представените автори са обединени около дълбоката философия на екологията като сетивна, емоционална и пластична връзка между човека, материята и света около нас.
Аксел Морел, Любен Домозетски, Нора Ампова и Самуил Велев ангажират умело пространството със своите творби, в които човекът и неговото съприкосновение с природата, са основна тема. Централно място в експозицията заема мащабна цветна скулптура, дело на Нора Ампова, която, със своите извивки, напомня на триизмерна водна повърхност. Картините, от друга страна, изследват различни екосистеми, като водата и растенията, връзката между органичното тяло и околната среда, крехкостта на всеки земен обитател. Всичко това отразява ключов за галерията фокус – че човекът не е изолиран наблюдател извън природата, а неразделна част от нея, чиято психология и емоции са дълбоко свързани с екологичния баланс.
Галерия Багра е сравнително нова на местната художествена сцена, но определено прави сериозна заявка с това си участие в панаира. Кураторската им концепция изследва пейзажа като вътрешна емоционална територия чрез своеобразен диалог между абстракция, материална форма и човешкото тяло. Тя представя петима съвременни български художници – Анжела Терзиева, Калия Калъчева, Нина Русева, Моника Попова и Мика Сав, в чието творчество откриваме дълбоко вкоренената идея за пейзажа като лична и емоционална територия на авторови търсения. Всеки един от авторите има своя подход към претворяването на пейзажа и на света, който ни заобикаля, превръщайки го в символично пространство, пречупено през призмата на личните преживявания.
За Калия Калъчева и Нина Русева именно темата за пейзажа и природата е основна и през годините претърпява различни трансформации, запазвайки обаче чисто характерната за всяка една от художничките чувствителност и естетика. Мястото на човека в тази природа вълнува Мика Сав и Анжела Терзиева, като при тях водеща остава силата на цвета и неговата експресия и визуален език. Моника Попова остава в типичното за нея русло на триизмерното, отново показваща ни дълбоката връзка между митологията и древния символизъм със съвременните изразни форми.
През призмата на кураторските селекции на Little Bird Place и дебютиращата Багра, това първо направление на разкрива природата в цялата ѝ комплексност, едновременно като застрашена екосистема, изискваща нашата етична отговорност, но и като интимна психологическа карта на нашата душа. Чрез мащабни пластики, търсенето на връзката между природа и абстракция и свеждането й до знак, авторите не просто пресъздават заобикалящата ни среда, а ни връщат към отдавна изгубената връзка с нашите корени. Защото човекът не е просто страничен наблюдател, а неразделна част от живия баланс на планетата.
