Галерия Порт А, 18 – 1 юни 2021 г.
„Аз, нормалната“ е много повече от автобиографичен проект, въпреки че на пръв поглед Ния Пушкарова е обединила в него документация от свои произведения, показвани или неслучили се през годините. Той е преди всичко проект за органиченията – тези в нас и тези извън нас. Един своеобразен вик, зов, дори личен бунт на авторката срещу тях. Бунт, който се случва първо вътре в душата на твореца, чийто израз той получава чрез изкуството. Ограниченията са навсякъде около нас, понякога ние сами си поставяме, а друг път са ни наложени отвън, от средата – били те физически, институционални или финансови.
„Всеки има силата да се изправи срещу ограниченията! Ти си от тези, от които зависи светлината!“, казва авторката по повод една от творбите, участващи в изложбата – White Rabbit Sofia 2019.
Стъкленият таван, който ни посреща в изложбата, олицетворява буквално т. нар. Синдром на стъкления таван
Това е известен в науката експеримент с бълхи, затворени в епруветка висока 30см., която учените загряват отдолу. Обезпокоени от топлината, бълхите се опитвали да избягат, но се удряли в стъкления таван на епруветката и падали. След като многократно се удряли в стъкления таван, накрая те привикнали да не скачат по-високо от 30см. Когато учените установили, че всички бълхи скачат на еднаква височина, те преминали към втория етап от експеримента и махнали стъкления таван. Основата на епруветката отново била загряна, но и този път всички бълхи скачали на височина 30см., въпреки липсата на стъкления таван и възможността да скачат по-високо, защото не се осмелявали на това.
Изводът е, че когато си се научил, че има физическа преграда, която ти пречи да излезеш, щом вече я няма продължавш да се държиш и действаш така, сякаш то все още те възпрепятства. За авторката това е наличието на физическо ограничение, през което можеш да виждаш това, което искаш да достигнеш, но реално то да е недостъпно.
Това усещане за ограничаване на свободата още повече се засилва по време на пандемията. Невъзможността да съществуваш, да работиш, да твориш, да бъдеш себе си. Художествената сцена у нас, от друга страна, също подтиска и ограничава физически и институционално. Това са финансовите инструменти, до които нямаме достъп, институционалното ограничение, наложено ни от силните на деня, които водят до чисто физическата невъзможност да покажем своето изкуство пред света, да го социализираме.
Един от малкото автори, участвали във Венецианското биенале
В експозицията можем да видим също и роклята от акцията-пърформанс на Ния Пушкарова „Български павилион“, представена по време на Венецианското биенале през 2017 г. съвместно с китайския колектив от студенти от Академияна в Тянин и “Art Now Live tour”. Тогава България все още няма свой павилион на престижното изложение, а участията на наши артисти често са спорадични и не се финансират от държавата.
Познаваме Ния Пушкарова като организатор на един от най-големите фестивали за съвременно изкуство Водна кула арт фест и многото резидентски програми, обвързани с нея
За Ния кулата е естествена част от живота й и въпреки че днес друг стопанисва емблематичната сграда тя винаги ще се свързва с нейното име. Кулата присъства и в изложбата, чисто знаково като силует, до който стои отрязаната коса на Ния. Дали това е символ на силата, която е била отнета от нея чрез отрязването на косата й или просто бележи края на една епоха и началото на друга – това предстои да разберем.
В „Аз, нормалната!“ Ния разкрива твърде лични и интимни моменти от себе си и своето творчество
И тя не се страхува от това, прави го, защото има нуждата да изкрещи „Аз съм нормална!!!“ в този объркан и полудял свят. Да заяви: ето, това съм аз, с всичко, което ми се е случило, то не ме пречупи и аз се гордея с това!
Малко са съвременните български автори, които биха имали смелостта толкова директно да говорят за себе си чрез изкуството си. А в съвременното изкуство е изключително важно да си честен. Тогава нещата се случват, както в изложбата на Ния Пушкарова.
Повече за автора
Ния Пушкарова е артист, куратор, фестивален организатор (Водна Кула Арт Фест, 2006 – 2016) и директор на Сдружение ИМЕ.
Родена в София, завършва бакалавър изящни изкуства в Университета в Рединг, Великобритания (1995) и се дипломира по арт мениджмънт в Международния институт за култура и управление, Залцбург, Австрия 2004 г. Същата година основава Сдружение ИМЕ.
От 2006 г. стартира и оглавява международния арт фестивал Водна кула арт фест до последното му издание през 2016 г., като след това продължава живота на проекта в преработен формат – Творческа резиденция Водна кула (2017 – до днес). През 2020 г. ТРВК е първата „site-specific“ резиденция в България осъществена изцяло онлайн, с проекти разработени за дигитална среда и представени в специално изградено виртуално ‘пространство’.
Създавайки артистичната инициатива, Ния освен като организатор, продължава и своята индивидуална практика на мултидисциплинарен артист с многобройни и разнообразни участия и колаборации по света. Някои от които: 2020 Октомври – участие с пърформанс в Partout, Performance Festival organized by Panch performance network Basel, Switzerland; 2019 – участие в IMAF multimedia performance festival Нови Сад, Сърбия; 2018 – селектор на 21st International Open | Woman made gallery Chicago; 2017 – участие и куратор на Български Павилион ”Distant Relatives” в Nakanojo Biennale 2017, Japan; 2016 – участие в PARABIOSIS 3,”Communication and co-existence” , Чонгкинг, Китай; 2005- Участие в Биеналето в Прага; July – Participation at Prague International Contemporary Art Biennale-IBCC, with curator Vessela Radoeva; носител на Kodak Award 1995, UK и EFFE Label for WTAF 2015 – 2016, и много други.
