Автор: Веселина Райкова
”Творбите на Ташнади могат да бъдат определени като емблеми, които синтезират в себе си основата на историята и времето, но преди всичко сочат не към настоящето”. Габор Андраши – изкуствовед
Йожеф Ташнади разпростира творческата си дейност на територията на различни художествени дисциплини и жанрове, но есетата, рисунките, дигиталните му експерименти, инсталациите и интервенциите му са несъмнено в неопровергаема симбиоза, изглаждаща едно цяло. Авторът се занимава с асоциации и визуално-генерирани истории.
“Иска ми се да вярвам, че творбите ми приличат на сънища. И те се градят от действителността на будното състояние, само по леко странен начин. Може би и те не желаят да бъдат разгадавани. Не е сигурно, че трябва да се разгадават. Не е сигурно, че имат значение”.
Крайната му цел, за разлика от тази на много други автори, не е творбите му да бъдат разбрани. Самият той ги определя като своеобразни пространствени есета, а аз бих добавила прилагателното “философски”, защото темите за връзката между времето, абстрактния концептуализъм, начините за представяне на невъзможното и възможното, изразните форми на информацията и художественото изразяване, връзките между информацията и естетиката, информацията и философията, противоречията и визуалостта, които дълбоко вълнуват Йожеф са именно такива въпроси – дълбоко философски. Творбите му несъмнено имат трагически характер.
“Опитвам се да вместя в тях (есетата) това, което в основата липсва у мен. Може би затова ги чувствам като трагически. Творбите ми са изповеди”.
И в действителност, дори в една цикламено розова лодка, каквато е творбата “La primavera” има една лесно доловима трагедия. “Не е от значение толкова разбираемостта и приемливостта на творбите ми, колкото това да бъдат запомнящи се”, което само в себе си отваря възможността за това произведенията му да бъдат приети просто за това, което са, без да се търси някакъв скрит смисъл. “Изкуството не е смисъл, а чувство” – с тези изказвания той предразполага зрителя да не се опитва да разбира творбите му, а да ги чувства. Човек може да открие този смисъл в есетата, написани от самия автор, които съпровождат всяка една творба. Безсмислено е да се опитваме да ги разберем и разгадаем, след като той самият не ги създава с цел да бъдат разбрани.
В пространството на САМСИ са изложени работи, които представят иннервенциите и интерпретациите на автора по отношение на темите за времето и най-вече връзката между миналото, настоящето и бъдещето. В почти всички творби, представени в изложбата, присъства водата като елемент. Водата, сама по себе си, е в непрестанно движение, което кореспондира с философията на Йожеф, че няма настояще, има само минало и бъдеще и всеки момент на водата е преходен, там “настоящето” не съществува. Най-ясно тази философска теза е представена в едната от работите му, представена в пространството посредством видео. Каса на врата в средата на голямо водно тяло, с две гребла, прикрепени към нея. Ако си от едната страна на вратата си в миналото, ако си от другата страна на вратата – се намираш в бъдещето. Моментът на преминаването през вратата, настоящето, е само един миг.
В рамките на изложбата има противоречие във философията, което се състои между току що споменатата творба и “La primavera”. От едната страна имаме творба, която представя моментите на минало и бъдеще, оспорва и дори отрича присъствието на настояще и разбира представите за време. От другата страна имаме инсталация, която съществува, по мое тълкуване и интерпретация, само и единствено в настоящия момент. Розовата лодка “la primavera” е съпроводена от видео на самия Йожеф Ташнади, теглещ лодката с дълго розово въже през снежен планински пейзаж. Концепцията е взета от немския режисьор Вернер Херцог, който твърди, че “всеки човек поне веднъж в живота си трябва да прекара един кораб през планина”. В съществото на тази идея стои вярването, че има само сега. Освен това розовият цвят на лодката представлява свободата, която авторът усеща в момента във възможността да си вземе такъв цвят, тъй като той е учил архитектура в едно време, в което, както той казва, всичко е било сиво.
Подобно на водата, изкуството на Ташнади едновременно въплъщава възможностите и ограниченията му. “То е праг, намиращ се в постоянно движение”. В творчеството си той плава от една медия в друга (в рамките на изложбата има материали и медии от дърво, през платове, дигитални рисунки, метал, гипс, въжета, пластмаса и видео материали).
За заключение ще използвам цитат от самия автор, който според мен обобщава чудесно философията и концепцията в творчеството му:
“Омагьосващото в сънищата е това, че приличат на действителността през будното ни състояние. В съня обикновено ни обкръжават същите неща, които и наяве. С тази разлика, че в съня те понякога се явяват в странни комбинации. Но те изглеждат като такива само от перспективата на будното състояние. Докато сънувам, нищо не е странно. Може да е приятно, плашещо или ужасно, но все пак приемам съня като нещо естествено. Това впрочем е вярно и за действителността, наблюдавана в будно състояние. И тя може да е приятна, плашеща или ужасна. И нея трябва да приема.”
