“Хартията – същност и намеса” е мотото на тазгодишното издание на едноименния пленер, който се провежда в края на август и началото на септември в залите на Художествена галерия в Добрич. Инициативата има дългогодишна история и въпреки известното прекъсване през годините е успяла да се утвърди като типична за художествения живот в града.
Първият пленер се провежда през 1995 г. – време, през което липсва каквато и да е било информация за хартията, нейните свойства и начин на обработка и всичко започва като един съвместен експеримент, по време на който авторите сами се обучават. Провеждат се около десетина издания на пленера, след което следва прекъсване, а през 2020 г. се създава фонда „Други форми“ към ХГ Добрич, който съхранява творбите от всички пленери досега, както и дарения на автори, работещи с хартия. Тази инициатива кара ръководството на галерията да възобнови пленера и от 2021 г. новите издания се провеждат в галерията. Всяко има свое мото, около което авторите разгръщат своите творчески идеи – пандемичното издание от 2020 г. е озаглавено „Прегради и ограничения“, следващото от 2021 г. разглежда като основна тема колажа, обединявайки творбите под заглавието „Хартия и цвят“. През 2022 г. – „Следи и отпечатъци“, а през 2023 г. – „Дом за спомени“. Догодина пленерът ще празнува своите 30 години, през които ХГ Добрич е събрала впечатляваща колекция от произведения от хартия – обекти, колажи, инсталации и други, а през залите й са минали редица утвърдени художници и млади автори, които тепърва се запознават със свойствата на този материал.
Тази година десетимата автори: Благовеста Нейчева, Валентина Лапчева, Венета Велева, Дора Иванова, Елена Панайотова, Капка Кънева, Красимир Терзиев, Мартина Караиванова, Румен Рачков и Теодор Лихо работиха в продължение на 10 дни, вдъхновени от темата “Същност и намеса”. Тя предизвика авторите в две посоки – артистична намеса в процеса на правенето на хартия или използването на вече създадена такава за техните произведения така, че да не се изменя нейната истинска същност.
Хартията е изискваща – изисква време, изисква отдаденост, изисква знания, предварителна подготовка и известно време на опити и комуникация на автора с нея, за да успее да я подчини и тя да започне да му служи. Защото творческата мисъл и идея е едно и тя е осъществима само когато познаваме добре материала. Десетимата художника работят с хартия отдавна, всеки има своя собствена, дългогодишна история с този материал. Всеки от авторите я използва, като я пречупва през собствения си творчески мироглед, работейки в рамките на своята комфортна зона, била тя илюстрацията, керамиката, живописта или съвременните изразни форми. Ето защо резултатът, събран в тази изложба, е изключително любопитен, защото показва един процес на взаимно общуване и колаборация между автор и материал, в който нито хартията надделява със своите особености над авторовия почерк, нито самият художник си позволява да пречупи нейния характер.
В експозицията са изложени произведения, които условно можем да разделим на двуизмерни – колажи върху платно, с много различни наплъстявания и фактури, рисунки върху хартия, която е използвана за основа, с различни техники, отпечатъци и други и триизмерни обекти, при които тя, по един или друг начин изгражда някаква форма. Но авторите в никакъв случай не се ограничават само в едната или в другата посока – повечето от насочват творческите си намерения и в двете посоки.
Благовеста Нейчева избира да създаде триизмерни обекти, вдъхновени от пространствената авторска книга, с която се занимава в работата си като художник, но също така и серия колажи от ръчно правена хартия, в които смесва различни материали – миди, пясък и стъкълца с различни по текстура хартии. Валентина Лапчева не изневерява на типичните за нея триизмерни обекти – скулптури от ръчно обработена хартиена маса, както и колажи. Вълнуват я обемите, които може да създава с този материал и съзнателно го оставя той да я води при изграждането на избраната от нея форма. Елена Панайотова създава творби, в които използва употребявани хартии, които в последствие дорисува. Освен тях, в експозицията виждаме и триизмерни обекти, изградени от картонени плоскости, върху които колажира стари черно-бели снимки, допълнително надрисувани от нея с цветни фотографски бои. Отново в двете посоки са насочени творческите търсения и на Румен Рачков – познат като лендарт художник, но работи също така колажи, инсталации и пластики от хартия.
За пленера Капка Кънева създава серия от своите пространствени хартиени обекти, които в последствие заснема с различни осветления, за да получи търсеното въздействие от самото произведение. Ролята на светлината и сенките тук е от изключително значение, те са основен формоизграждащ фактор в творбата. В изложбата са експонирани както самите хартиени обекти, така и крайният резултат с осветление, под формата на принтове.
Само в посока двуизмерни творби от хартия избира да работи Венета Велева. Тя прави колажи, които създават възможност за различни текстури, с които да работи. Това, до известна степен, наподобява процеса на работа с глина, който е много на сърце на авторката. В произведенията, създадени по време на пленера, тя се фокусира върху свойствата на петната с различни текстури, които се опитва да “опитоми”. Но според нея всяко живее собствен живот и каквото и да се опиташ да направиш с него, характерът му винаги надделява. Другият автор, който работи в тази посока е Дора Иванова, която също остава вярна на своя творчески път и създава три колажа, в които основната идея се разгръща около една игра на думи. Красимир Терзиев се впуска изцяло в процеса на правене на хартия, като я примесва с различни природни материали като пръст, пера, клонки и треви, както и с отпадъчни такива. Резултатът са творби, които въздействат сами по себе си като природни обекти. Мартина Караиванова е живописец, която използва хартията в своите произведения, за да постига различни живописни напластявания, като си играе с плътността и прозрачността на материала. Квадратът винаги присъства в тях като фундаментална фигура, около която се разгръща геометрията на композицията.
Изцяло триизмерни са търсенията на Теодор Лихо реализира пространствена инсталация от метална конструкция и хартия, в която светлината играе основна роля в “режисирането” на произведението в пространството. В него се разглежда въпроса за гнева, изразен чрез смачкани от всеки от участниците в пленера хартии, които съставляват самата инсталация.
За първи път в пленера беше поканен изкуствовед, в мое лице, който да проследи творческия процес от самото начало и да “работи” заедно с художниците. Възможността да се наблюдава един творчески процес в неговата цялост – как се заражда, как се развива и в какво изкристализира накрая като произведение, което впоследствие зрителят вижда експонирано в залата, е от голямо значение не само за преодоляването на пропастта между изкуството и неговата публика, но и за тази между изкуствоведи и художници. Лично аз се надявам това да се превърне в една практика не само за пленер “Хартията”, но и за други пленери, които се провеждат традиционно из страната. За мен това е много важна стъпка, която се надявам да регламентира необходимостта от нашата работа редом до художниците, за да може резултатът да е максимално добър и да доближи с още една крачка изкуството до неговата публика.
Хартията в процес можете да видите тук:
