За колко артистични двойки, работещи в областта на съвременното изкуство, сте чували?
Може би само за Кристо и Жан Клод?
На това сравнение Ина Трифонова и Йонко Василев, известни под артистичното име YO\KO+INA, се усмихват шеговито. И то не защото не им е приятно да бъдат сравнявани с тях, а защото творческият им път, преплитащ се в момента с житейския, следва една точно определена концептуалност. В работата им нищо не се случва случайно, това видяхме и в новият им проект “YES/Да”, който беше показан в DOZA Gallery в началото на месец април.
Ина и Йонко избират да си кажат заветното “Да” именно по начинът, по който умеят най-добре – чрез изкуство.
Определят го като:
“…едно концептуализиране на идеята за брака между двамата, нещо като артистичен план на това, което сме преживяли заедно през изминалата година, от годежа до брака”.
Самата изложба разказва по един своеобразен начин историята на техните отношения. Изключително интересно е да ги слушаш как говорят един през друг за различните обекти в нея. Зад всеки един стои разказ, история, носи заряда на преживяното между тях докато са го мислили концептуално или са го създавали.
“Правим само неща, които сме готови да правим”, казва Йонко и допълва: “Наясно сме, че искаме да работим заедно.”
Тази “заедност” струи от всички произведения, представени в галерията. Творческият процес при тях е хибриден: понякога единият измисля нещо, другият го довършва или дава идеи как може да бъде доразвита идеята. Друг път концепцията възниква едновременно и от двамата, обсъждат я и живеят заедно с нея докато не се роди самата творба.
“Тази изложба е нашият чеиз”, казва Ина. “Не се нуждаем от нищо повече, което да си подарим.”
В проекта “YES” се съсредоточават много отделни микротеми.
Зрителят е въведен в изложбеното пространство чрез серията от сребристи платна „Couple of portraits”, “Silver Layered Painting” и творбата, изпълнена върху метал „Blur”. Минимализмът, който излъчват не само като цветово, но и като композиционно въздействие, е залегнал в основата на творческата концепция на артистичното дуо. Тук се усещат директните влияния от стилистичното направление на абстрактния експресионизъм „color field painting”, появило се в Ню Йорк през 1940-50 г. При тях обаче цветът е един и е ахроматичен, докато в американското движение цветовите съчетания са ярки, като от ключово значение е начинът, по който се полага боята.
Основен момент в изложбата е видеото, което се прожектира на най-вътрешната стена в галерията. С него артистичното дуо не само си казва “Да”, но си поставя за цел и да запечата малките мимики и жестове, микро реакциите при произнасянето на този обет за вярност. Този момент е изключително интимен, но тази интимност бива двойно разрушена – единият път от акта на заснемането й, а вторият – от страничния наблюдател, влязъл в галерията.
В цялата експозиция откриваме едно много фино и естестко “загиграване с кича”
То има за цел единствено да го иронизира в съвременното ни общество, да постави под въпрос подменените в него ценности и приоритети. Затова и бракът като една висша идея за вярност между двама души, като ценност и институция, пред която двамата артисти се прекланят, заема централно място като тема.
“Точно това заиграване с кича, блясъка и сладникавата страна на любовта е характерно за самоиронията и пълното осъзнаване на всичко, което произтича от нея в ежедневието от страна и на двамата артисти” се казва в текста към изложбата.
Ина и Йонко споделят, че намират вдъхновение в хората, от които получават обратна връзка за своите творби и това за тях е изключително ценно. Купувачи на творбите им често са хора, които споделят, че са били на предишна тяхна изложба и сега се връщат, за да си закупят нещо от тях.
“Едно общество трябва да еволюира, за да може да мисли за изкуство”, казва Йонко.
И за тях това е наистина една “еволюция” на колекционерското желание, едно израстване на българския колекционер на съвременно изкуство, който, колкото и да ни е странно, съществува.
