За дълбокото, интуитивно и психологическо изкуство
Автор: Румена Калчева
Четвъртото издание на международния салон Интуитив – България, който се проведе за първи път под покрива на галерията на СБХ на ул. Шипка 6 между 27 май и 13 юни, постави на дневен ред въпроса за мястото на наивизма в изложбените зали. Впечатляващ е интереса, който той предизвиква в посетителите – сякаш стоейки една идея по-близо до обикновения човек, по-истинско, по-разбираемо, по-наше си изкуство.
Салонът за поредна година събира над 100 творци от 22 държави и предоставя възможност не само да се запознаем с международния наив, но и да можем да съпоставим нашите автори със световните тенденции. И точно тук се очертават любопитните изводи, които ни карат да се замислим за българското интуитивно изкуство като отделно обособено направление, със своите специфики, тематични полета и представители.
Интуитивното изкуство в световен мащаб се развива в две основни направления – като специфичен исторически канон и като съвременно движение, обвързано с психологията. Терминът се появява за първи път по отношение на ямайското изкуство, като Националната галерия на Ямайка официално го въвежда и категоризира като отделно направление през 1979 г. Това не се случва самоцелно, а с идеята да се заменят остарелите и колониални термини като примитивизъм или наивизъм, признавайки вродения и духовен талант на ямайските творци. От друга страна, в САЩ и Западна Европа, под термина интуитивна живопис се разбира движение, което е силно обвързано с експресивното изкуство, соматиката и арт терапията. Интуитивните художници рисуват без предварителна скица или идея какво ще се получи, като оставят подсъзнанието да ги направлява. Интуитивното изкуство е специфичен процес на себепознание чрез творчество, който поставя акцент върху духовното и емоционалното изразяване, а естетическите правила умишлено се изключват в името на вътрешния глас.
Какво се случва обаче в четвъртия Салон Интуитив – България?
Експозицията представя пъстротата на всички по-големи международни школи наив, с голямо участие на български автори. От източноевропейските Ковачичка и Хлебинска живописна школа, през западноевропейската до латиноамериканската с нейния магически наивизъм, всички те олицетворяват характерните за наива теми от ежедневието, стилови особености и перспективни деформации. Няколкото примера на аутсайдер арт пък ни отвеждат извън рамките на официалната художествена култура, където самоуки творци, хора с увреждания или социално изолирани личности създават изкуство, черпейки вдъхновение директно от собственото си подсъзнание.
Имайки предвид историческите предпоставки и развитието на наивизма през годините в различните школи и направления, все по-трудно би ни било да ситуираме българските представители в тях. Нашата действителност, както винаги, се развива встрани от световните тенденции, твърде локално обагрена и зависима от редица други външни фактори, като икономическо развитие, политически кризи и културна среда. Това, което става ясно и от самата изложба, е едно припокриване и обединяване на различните направления в един ясно изразен и характерен български интуитив, при който наивизмът всъщност е съзнателно избран подход и стил на изобразяване. У нас границата между него и интуитивното изкуство често се размива. Това се дължи до голяма степен на факта, че в България няма исторически обособена наивистична школа в чистия смисъл на това понятие, както е например в Хърватия или Сърбия, а художниците, работещи в тази посока, са много по-индивидуални и характерни. Следователно, налагайки термина интуитив, организаторите на салона съзнателно извеждат на наивизма от сферата на самоукото народно творчество и го поставят в категорията на дълбокото, интуитивно и психологическо изкуство.
Експозицията разгръща един разказ, представен по теми така, че зрителят да може да проследи не само изворът на вдъхновението за тези автори, но и да се потопи в техния щастливо идиличен свят. Природната идилия ни напомня, че майката Земя е пристан на равновесие и остров на спокойствие и вдъхновение. С пулса на Живия град представителите на западната школа срещат архитектурата фантастичния разказ, за да превърнат градския хаос в спонтанен празник. Приказните сюжети и магическия наивизъм ни отвеждат там, където академичните норми отстъпват, за да изградят истински убежища за духа. Чрез уюта на Фолклорния празник – багрите на кукерските маски и общите трапези, източноевропейската и българската традиция се обединяват и се показват като част от едно цяло. И накрая разказът завършва с чистото Веселие – онзи безгрижен и ярък избор да откриваш красотата в най-чистите ѝ форми и да празнуваш самото съществуване.
Селекцията се характеризира с тематично и технологично разнообразие – в основата е заложено завръщането към чисто човешкото, което все повече придобива смисъл в ерата на бърза глобализация и дигитализация. С възхода на изкуствения интелект и генерирането на образи, днес интуитивът се цени именно заради своите съвършени несъвършенства – свободния замах на четката, текстурите и автентичните деформации в перспективата, които машината трудно може да имитира. Докато суровото технологично ежедневие ни тласка към все по-високи скорости, авторите в изложбата съзнателно забавят този ритъм, като ни отвеждат към пасторалната идилия на селото и то не като отживелица, а като жизненоважен източник на равновесие.
Наивистичното изкуство и интуитивът у нас се развиват някак си встрани от изследователския интерес. Ето защо подобни общи изложби са важни дори от гледна точка на изкуствоведския анализ – за да могат да бъдат проследени определени тенденции, които иначе често остават незабелязани.
Снимки: Международен салон „Интуитив“
На корицата: Анна Бредвалд (Нидерландия)
