Автор: Анна Калчева
Всяка идея, нова или вече узряла, се нуждае от обновяване и преосмисляне. Това е естествен процес, който засяга и основополагащи за човешкото преживяване въпроси като паметта. Съхраняването на обществен опит се случва в архива – понякога прашен и задушен, понякога стерилен и хладен.
Може ли обаче личният опит да бъде систематизиран и поддържан подобно на документ?
Правилно ли е това отношение към спомена, който работи на асоциативно ниво и чиито очертания винаги са неопределени?
Свеж поглед върху тематиката застъпва изложбата на Теодора Цанова – Федя “Градини в пясъчен часовник“ във FIGURA Art Space, която продължи до 20 април 2026.
FIGURA Art Space е нова галерия, разположена на ул. “Княз Борис I“ 94 в София. “Градини в пясъчен часовник“ е вече петият реализиран проект на пространството, което следва програма на “радикална прозрачност“ по отношение на политиката си, финансовите въпроси и целите си. Предпочитание се отдава на “трудните“ по думите на основателите медии – скулптура, текстил, звук, пърформанс и видео арт. Галерията работи предимно с млади автори, без да се ограничава. Такава е Теодора Цанова по прякор Федя – визуален артист с опит във фотографията, сценографията, живописта и инсталацията. Това е първият едноличен проект на FIGURA Art Space след редица групови изложби. Куратор на експозицията е Ренета Георгиева, която разполага с изкуствоведска подготовка и теренна практика по независими и институционални проекти зад гърба си.
“Градини в пясъчен часовник“ с минимален контекст въвежда публиката във възпоменателната картотека на Теодора Цанова – Федя. Монохромни фотографии с фрагменти на човешки тела и призрачни натюрморти заобикалят зрителя, който, от своя страна, се върти около експозиционното ядро, разположено на земята. Инсталацията без заглавие наподобява изоставен в дивото матрак, чиято преходна роля е подчертана от растителността по него. Възможните въпроси относно произхода, местоположението или съдбата на творческите обекти са преднамерено оставени без отговор. Текстът към изложбата има поетична нагласа и се отличава от строгия информативен модел. Към публиката са отправени намеци за сблъсък с личната екосистема на авторката и стремежът ѝ към алтернативни методи на архивиране. Експозицията е много лична и това е основното усещане, което оставя. Тя оформя пространство за среща на публиката с творбите, но възможно е и такова на авторката със самата себе си.
Хората по стените, неизползваемото легло и сцените на мъртва и жива природа са взаимообвързани в единна мрежа, проповядваща идеята за т. нар. етика на пускането:
“да съхраним онова, което ни крепи, и да оставим на вятъра онова, което вече не можем да носим“, както е посочено в придружаващия текст.
Природният елемент, застъпен още в заглавието, допълнително заключва експозицията в единно цяло на формално и концептуално ниво.
Теодора Цанова – Федя и Ренета Георгиева обединяват усилия в една стегната изложба, в която архивирането не е процес на погребване, а на засяване и поникване. Различната по отношение на мястото и съдбата на спомена нагласа прибавя към усещането за свежест и навява на разсъждения относно собствения ни подход към проблематиката на паметта.
