Малко са пленерите у нас, които са продължават да надграждат 30-годишна история, макар и с някакви прекъсвания. Тяхната устойчивост във времето служи не само за пример, но и е в състояние да ги превърне в традиция, в амблема на града, в който се провеждат. Такъв е случаят и с пленер “Хартията”, който се провежда в град Добрич от далечната вече 1995 година, когато една изложба на Владимир Овчаров, озаглавена “Хартията” поставя началото на тази традиция, обособила се през годините и превърнала Добрич в град на хартиеното изкуство.
Международна изложба “Хартията – споделено пътуване”
Настоящата международна изложба “Хартията – споделено пътуване” е организирана именно по повод голямата годишнина. Екипът издирва всеки един от над 150-те художници от страната и чужбина, участвали в пленерите през годините и отправя покана към тях да се включат с нови творби в изложбата. Така експозицията събира 99 произведения на 60 художници от България, Румъния, Финландия, Турция, Испания, Франция, Япония, Гърция и Словения, а залите на ХГ Добрич се превръщат в арена на един своеобразен празник на хартиеното изкуство. И свидетелство за дългия път, през който е преминала хартията като творчески материал и изразно средство, но също така и пътепис на израстването на всички тези творци, работещи с нея през годините.
Важно е да се отбележи, че това не е просто проект, а именно едно споделено съвместно пътуване на творци и експериментатори в областта на хартията, на изкуствоведи и любители на този така многообразен и сложен за работа материал. Една обща история за срещи и творчески обмен, за приятелства и преживявания, които са останали в сърцата на всички участници в пленерите през годините.
Това, че произведенията в изложбата са създадени специално за нея, позволява да се направят паралели, на база на които да се проследи развитието на всеки един от участниците и то в рамките на един не малък период от 30 години. Някои от тях са се отказали от хартиеното изкуство, други – от творчеството въобще, но повечето от тях все още продължават да експериментират с безграничните възможности на този материал. Всичко това повдига въпроса за приемствеността, която откриваме не само в тази изложба, но и във всички издания на пленерите, тъй като организаторите винаги канят по един предишен участник, за да може да се проследи развитието му като творец.
Разглеждайки трите зали в галерията, в които е експонирана изложбата, лесно могат да се проследят трите тематични линии, които се оформят в експозицията в зависимост от техниката на обработка на материала. Разнообразието в техниките и подходите, които хартията предполага, както и нейната многоликост като материал, създават предпоставка за изработката на различни колажи, инсталации, хартиени обекти, скулптури, картини, рисунки, графики, акварели и други. Всички тези произведения, събрани в изложбата, оформят историята на хартиеното изкуство, не само в рамките на пленерите, провели се в ХГ Добрич, но и очертават тенденции в световен мащаб.
Първата тематична линия – това са произведенията, при които хартията е използвана само за основа. Тук виждаме графичните отпечатъци на Николина Джановска и Зоран Мише; рисунките на Николай Петков, Красимир Терзиев и Явора Петрова; колажираните снимки на Теодор Лихо и Красимир Русев. Това е и най-типичният начин за използване на хартията като медия, върху която да се разгърне творческата мисъл на художника. Тук вариантите са неизчерпаеми и включват от рисунка, през графични отпечатъци, до дори живопис.
Втората линия е тази на колажа, където се откриват интересни съчетания и с други материали, не само хартиена маса. Такъв пример са работите на Пенка Димитрова, Златка Андреева, Гергана Рахнева, Миглена Александрова. Колажът е една от най-разпространените техники за работа с хартия, затова и при него се наблюдава най-голяма свобода. Често колажираните творби се ситуират на границата с живописта, например, както е в работите на Вера Пенева, Йордан Парушев, Милена Алджабари, Венета Велева, Мартина Караиванова и Павлина Сърбова. Целенасочено отделям колажа в обособена категория, защото сам по себе си той е отделно изкуство, предоставящо безгранични възможности за експеримент с всякакви материали.
Третата творческа посока, това са триизмерните, скулптурни обекти, където се наблюдава най-голяма свобода на интерпретациите. А те варират от скулптурите, направени от хартиена каша на Валентина Лапчева, Стефан Лютаков, Румен Рачков, Снежана Симеонова, Вержиния Маркарова, Веско Велев и други, през колажираните обекти на Елена Панайотова и Владимир Овчаров, до свободните инсталации на Роза Фуентес от Испания, Евелина Ханджиева, Красимира Дренска, Цветелина Максимова, Недко Недков, Чикаго Сато от Япония и Сашо Стоицов. Тук граница със скулптурата почти няма, водеща е формата, която е диктувана изцяло от начина на обработка на хартиената каша – тя може да се отлива, наплъстява и от друга страна допълнително да се обработва, докато се достигне желания ефект.
Създаване на традиции
Говорейки за традициите на хартиеното изкуство, които ХГ Добрич подкрепя и доразвива, организирайки своите инициативи, не можем да не споменем и единствената постоянна експозиция и фонд от произведения от хартия. Съставена изцяло от творби от пленерите, проведени през годините, тя допринася за съхраняването и популяризира това изкуство, превръщайки се в една емблема за Добрич. А Художествената галерия затвърждава мястото си в процеса на институционализиране на хартията като материал с неограничени възможности за създаване на съвременно изкуство.
Постоянната експозиция, както и настоящата международна изложба “Хартията – споделено пътуване”, позволяват да се проследят различните похвати за боравене с хартията като изразно средство, както и развитието на изкуството, което се създава от нея – тенденции, взаимовръзки и влияния. Тя може да се определи като един нов прочит на постоянната колекция, тъй като много от авторите са се опитали да направят точно това – от дистанцията на времето да покажат нови трактовки на темите, които са ги вълнували тогава. Ето защо тя е както ретроспекция, така и преоценка, разделителна линия, сверяваща часовника на тези 60 творци от различни държави, които работят с хартия.
