Автор: Натали Тодорова
Изложбата „Графики на Пикасо. От колекцията на Националната галерия“, открита официално на 8 януари и достъпна до 18 май през 2025 година в Квадрат 500, представя 21 графични листа на Пабло Пикасо (1881–1973) от колекцията на споменатата в самото заглавие Национална галерия. Тази експозиция поставя началото на цикъл от изложби, чиято основна цел е да запознае публиката с богатия и разнообразен музеен фонд от чуждестранна графика на световно признати артисти, съхраняван в галерията. Като конкретно „Графики на Пикасо“ е резултат от години усилия на институцията да притежава ценни творби на този художник, някои от които уникати.
Представените в зала 24 на Квадрат 500 графики, създадени предимно по време на Втората световна война, разкриват завръщането на Пикасо към класическия рисунък. В тях художникът демонстрира виртуозност и страст към медиума, постигната чрез техники като литография, офорт, гравюра и акватинта. Темите на творбите са широк спектър от лични преживявания, прозрения и литературни вдъхновения. Уредникът на фонд „Чуждестранна графика“ в Националната галерия и куратор на изложбата Калин Николов споделя в студиото на „България сутрин“:
„Ще видим забележителна поредица по негови стихове, удивителни, той се поддава на метод на автоматично писане, съзнанието е освободено, думите отговарят на цялата асоциативност на творческия процес. Вече възрастният Пикасо наблюдава живота, любовта, еротиката, цирка“.
В графиките Пикасо майсторски експериментира с черно-белите пространства и щриха, създавайки динамични и изразителни композиции. Прозрачните и плътните щрихи, контрастите между светло и тъмно, наред с богатата асоциативност на темите, превръщат тези творби в истински визуални поеми. Интригуващо, част от значимостта на дял от творбите в изложбата е сериозното отношение, с което Пикасо се е отнася към тяхната уникалност, унищожавайки част от плочите,
„за да не се разпространяват между някакви меркантилни колекционери“.
Особено интересно притежание, изложено в експозицията е цветната литография „Гълъб“ от 1952 г. Според биографите на Пикасо, той получава покана от поета Луи Арагон да създаде плакат за предстоящия в Париж през април 1949 г. Световен конгрес на мира. Така се ражда емблематичният гълъб – един от най-ярките символи на международното движение за мир в следвоенна Европа.
Изложбата „Графики на Пикасо“ в Квадрат 500 е важен културен момент както за Националната галерия, така и за българската публика. Тя не само представя една от най-значимите фигури в световното изкуство, но и отваря врати към богатството на графичния фонд на галерията. В епоха, в която културният кръгозор на обществото се стеснява, а художествената (и общата) грамотност вече не е приоритет, подобни инициативи са от съществено значение — те вдъхновяват, образоват и разширяват хоризонтите на аудиторията. Представянето на класически майстори като Пикасо може да породи интерес към изкуството и да вдъхнови публиката да открие богатия свят на творчеството. Както казва кураторът Калин Николов:
„Пикасо е толкова фундаментален, той обръща конвенциите на изкуството“.
Именно този неконвенционален подход ни запознава с идеята, че съществува повече от един начин на изразяване.
Чрез своя кубистичен стил и експериментално отношение към формата и пространството, Пикасо предизвиква традиционните норми и показва, че изкуството не е ограничено до една-единствена естетика. Това „разчупване“ на представата може да бъде мощен инструмент за вдъхновение — както за артисти, така и за зрители, свикнали с по-традиционни форми на творчество. А може би имаме нужда именно от такъв неконвенционален пример, който да ни провокира да мислим отвъд очевидното и да преоткрием богатството на творческия многопосочен избор.
Изложбата е и отлична възможност публиката да се запознае с разнообразието от графични техники, които Пикасо използва – от литографии до офорти и акватинта. Това не само обогатява познанията на зрителите, но и ги кара да се замислят над ролята на изкуството в съвременния свят.
В допълнение, подобни проекти могат да бъдат и образователна платформа. Например, включването на лекции, уъркшопи или интерактивни екскурзии би помогнало на публиката да разбере по-добре творбите на Пикасо и тяхното историческо значение. Това би направило изложбата достъпна не само за специалисти, но и за хора, които тепърва се запознават със световното изкуство.
Липсата на кратка биографична справка за творческия път на Пикасо може да бъде недостатък на тази експозиция. За публика, по-незапозната с живота и изкуството на този забележителен художник, подобна информация би била от голяма полза. Тя би помогнала на посетителите да контекстуализират представените графики и да ги разберат в по-широк план. Ако това не се случи, е твърде вероятно отсъствието на такъв тип информация да демотивира непросветения в темата посетител и той да се откаже от посещение на следваща изложба. Въпреки това, „Графики на Пикасо. От колекцията на Националната галерия“ успява да привлече вниманието на публиката и да я въведе поне на повърхностно визуално ниво в творческия свят на Пикасо чрез неговите майсторски графични творби.
ПС: По думите на уредника на фонд „Чуждестранна графика“ в Националната галерия: „Изложба на Пикасо е акцент в живота на всяка галерия“, може би и заради това е избрана 2025 за представянето й, като годината, в която Квадрат 500 навършва 10 години.
ПС2: Бих се осмелила да кажа, че имам някои забележки, но не мога и да заявя, че имам акуратни решения за същата зала. Салонът се състои се от три зали – централна голяма и две странични по-малки. Влизайки в изложбеното пространство, точно срещу входа, те посреща плакат с елемент от изложбата интересно разположен в редицата на първоизточника си. Смятам че творбите са добре поставени тематично, дори и пространството трудно да позволява окачането им като брой. Ако трябва да съм честна, като че ли в централната зала липсва въздух, може би именно, заради големия плакат, поставени сравнително близо една до друга творби и избора на цвят за стените. Цветовете в изложбеното пространство лично ме напрягаха, но разбирам избора им – подбрани чрез открояване да извлекат колкото се може повече от творбите. Светлината в залите ми се стори добре сложена, подходящо за самия вид изкуство. Макар и да има прозорец в един от страничните кораби на пространството, той е добре покрит, така че да не пречи.
–
Като цяло, „Графики на Пикасо“ е нещо повече от просто изложба – тя е призив за разширяване на културния хоризонт и за връщане на изкуството като важна част от ежедневието ни. Подобни инициативи не само обогатяват настоящето, но и градят основата за по-информирано и креативно общество в бъдеще.
