Автор: Натали Тодорова
Изложбата е посветена на 80-годишнината на Николай Майсторов, един от най-ярките представители на неоекспресионизма в България. Тя предизвиква много двусмислени мнения и интересни критики, а с нея авторът отбелязва не само своята 80-годишнина, но и своя извървян духовен и творчески път. Така е озаглавена и експозицията – „Пътят“, като в нея се проследява живописен цикъл, посветен на живота, чудесата и страстите на Христос, според Четирите евангелия на Матей, Марко, Лука и Йоан. Художникът нарича изложбата
„моето интимно откровение към Бога и неговия син Христос“.
Кураторската концепция на изложбата е да покаже една фаза от творчеството на отрасналия в семейство с християнски вярвания Майсторов, която е свързана с неговото търсене на опорни точки на предизвикателствата от живота в книгата на света – Библията. Творецът е вдъхновен от своята вяра, от световната и българската реалност, от дилемата между добро и зло, и от търсенето на абсолютната/„някоята“ истина. Той се опитва да даде отговор на днешния кризис на хуманността и постмодерното безгрижие, релативизъм, „всепозволеност“ и лицемерие. Художникът е религиозен и е избрал тази тема, за да представи своята версия на пътя на Христос и да даде отговор на въпросите, които се задават в днешния свят и да отбележи сблъсъка, било то морален или емоционален, в това как човек да живее живот/а.
Изложбата „Пътят“ по Четирите евангелия се организира в зала 1А, 1В, 1С и 2А на СБХ – Шипка 6, от 11 октомври до 16 ноември 2023 г. По нея е работено над 10 години, като тя включва общо 215 творби, от които 48 голямоформатни картини (210 х 290), 100 цветни проекта към тях и 65 подготвителни рисунки.
Интересно е, че в София няма много галерии с подходящо пространство за експониране на картини с подобни размери, повечето галерии дори може да се нарекат маломерни. Уви и в залите на галерията на СБХ – Шипка 6, картините изглеждат „задушливи“, заради ниските тавани, така може да се каже, че картините не могат напълно да се разгърнат. А изложбата е мащабна и включва изключително много творби, което в тази среда води до чувство на „затрупаност“ и може да стане причина за различни емоционални и физически реакции.
Светлината и осветлението също са фундаментални фактори за ефективното представяне на изложбата, тъй като те влияят на визуалното възприятие, настроението и емоциите на зрителите. Осветлението може да бъде естествено или изкуствено, директно или дифузно, топло или студено, твърдо или меко, в зависимост от желания ефект и концепция. В случаят е разчитано на изкуствено осветление, заради разположението и условията в галерията. Светлината може да подчертае детайлите, формите, цветовете и текстурите на картините, да създаде контраст, дълбочина и обем, за да изгради желаната атмосфера. Това акцентира как художникът използва различни цветови гами, експресивни жестове, конвулсивно оплетени тела и болезнени гримаси, за да изрази своето отношение към евангелските текстове и да постави въпроси за смисъла на живота, любовта и истината.
Художникът употребява маслени бои върху платно, като комбинира различни техники: традиционните и модерните елементи в живопис, графика, рисунка и литография. Цветовата гама е доминирана от червено, синьо, зелено и жълто, като са създадени контрасти, хармонии и символики, за да изрази предполагаемите си емоции – страх, тревога и откровение. Картините са оформени в единен стил, като са използвани същите материали, техники и цветове. Така създава както голямоформатни платна, така и малки цветни проекти и подготвителни рисунки. Той комбинира библейските текстове със съвременни средства на изразяване, като поезия, любовна лирика и епистоларна изразност.
Към всяка картина е добавен съответният пасаж от евангелието, което я е вдъхновило. Художникът е избрал ключови моменти от живота на Христос, като рождението, кръщението, чудесата, проповедите, последната вечеря, разпятието, възкресението и възнесението.
Представил е тези събития с голяма експресия, драматизъм и символизъм, като е акцентирал върху човешката и божествената природа на Христос, на неговата любов, страдание и жертва. Подобна ‘панорама’ на евангелския цикъл у нас не е правена. Кураторът Аксиния Джурова казва:
„Сравнявайки направеното преди и живописната му панорама в тази изложба, откривам, че в нея се оглежда смисълът на живота на самия художник и на всеки от нас – „смисълът на живота като смисъл“.
Тя отбелязва и че:
„Неговата епистоларна изразност неминуемо стига и до другия извечен въпрос – този за Истината. Осъзнавайки сложността на отговора в едно мое интервю, взето от него през 2014 г., той споделя: „Абсолютната истина е много абстрактна, ако я отправим към божествената стойност – тя е последното стъпало на откровението. Но тя не топли, не ни спасява, ако ние не я преживеем като конкретно проявление и съмнение“.
Артистичното му кредо е свързано с търсенето на опорни точки на предизвикателствата от живота в книгата, разкриваща тайните на човека и човешкото. Изложбата е опит на художника да намери отговор на въпросите за смисъла на живота, за абсолютната истина, за доброто и злото, за Бога и човека. Той изразява своята вътрешна свобода, своята енергия, своята слабост и съмнение. Така материализира своята визия за божествената любов чрез експресивен и метафоричен стил.
„Той се стреми да покаже Христос като „Вечния революционер“, борец за истината, като естествен и безкраен ритъм, вибрация, която пулсира във всеки човек“.
Стори ми се интересна и подредбата на творбите, сякаш хаотично неприкосновена, точно „вибрираща“, донякъде непредвидима като живота (и човека). Личното ми мнение е, че изложбата е привлякла доста интересни групи хора, поне съдейки по времето на престоя ми в галерията. А хората проявили интерес представляваха: майка с момиченце на около шест годишна възраст, млада двойка, две дами на средна възраст, три дами на преклонна възраст и един или двама възрастни мъже(за жалост не помня със сигурност колко бяха).
Като че ли „Пътят“ е получил разнородни мнения, но основно са оставили следа положителните отзиви от критици и публицисти, които подчертават оригиналността, силата и актуалността на творчеството на Майсторов. Те анализират неговото творческо кредо, стил, символика, идеи и послание. Изложбата привлича внимание на много хора от обществото, доста са и изразили своето възхищение, уважение и благодарност към художника, предоставил им интересно преживяване и възможност за дълбок размисъл.
Връзката между тази тема и предишните му творби може да се види в неговото постоянно връщане към библейските мотиви, като например „Сътворение“ по І-ва книга Битие – БИБЛИЯ, Стария завет (2009), „Апокалипсис сега или винаги“– Библия, Новия завет (2013), „Песен на песните“ по Соломон (2012) и други. Уви Майстор е творил и по-светски теми, откъсвайки се от тази за библията, основно по литературни произведения, като „Дон Кихот“ на Сервантес (2012), „100-те любовни сонети“ на Пабло Неруда (2012), „Поезията на Шарл Бодлер“ (1994) и други. Освен тези му артистични прояви той се показва умело и на литературната артистична сцена.
За автора: Николай Майсторов е роден на 7 август 1943 г. в София, завършва Художествената гимназия през 1963 г. и специалност живопис във ВИИИ „Николай Павлович“ през 1969 г. в класа на проф. Ненко Балкански. Като член на СБХ участва активно в творческия живот на съюза. Има 40 самостоятелни изложби в България и 17 в чужбина, участвал е и в 28 международни прояви. Той е един от 5-мата българи, удостоени да представляват България в ӏ-вата Световна културна олимпиада в Сеул, Южна Корея през 1988г. А през 1996г. участва и в Международното триенале за живопис – София, където получава награда за живопис. През 2003г., чрез кураторски конкурс, е избран да представя България на Първото Международно Биенале за изкуства в Пекин, Китай. А 2005г. получава лична покана от международното жури да участва в V-тото Биенале за пластични изкуства във Флоренция, Италия. През годините бива удостоен общо с 14 награди за изкуството, което твори. Преподава в различни учебни заведения. Професор е в няколко университета, включително Нов български университет от 2007 г. като редовен професор, а 2013г. става почетен професор. В България творби на Майсторов може да се открият в почти всички окръжни и градски музей, а немалко от творбите му се разпростират и в частни колекции в/из чужбина.
