Изложба, в която се връщаш отново и отново, защото тя е жив организъм, процес…
Изложба, която живее в едно пространство и се е сляла с него в едно произведение…
Изложба, за която след всяко излизане си казваш:
“10 дни са твърде малко”!!!
С тази мисъл неизбежно си тръгваше всеки от посетителите на кураторския проект на Ивайло Аврамов “Мястото като скулптура” в галерия “Райко Алексиев”, защото това е изложба, която трябва да видиш повече от веднъж, за да имаш възможността да се докоснеш до всички нейни състояния, за да я разбереш. В нея произведенията живеят и се променят в зависимост от различни външни влияния, като светлината, която влиза от избитите прозорци на оберлихта, която е различна в различните часове от деня; като пясъка, с който е засипан пода на галерията, който всеки път носи отпечатъците от различни стъпки и истории, случили се там (творба на Елена Аначкова); като някои от произведенията, които живеят собствен живот, местейки се из галерията (творба на Светлин Демирев)…
Но всичко това е вече история… За 10 дни кой видял, видял!
И може би именно тази ефимерност на проекта най-точно отразява неговия сайт-спесифик характер: творбата се ражда, живее в определено пространство, за което е създадена и после остава само споменът за нея, от уста на уста, който я поддържа жива. Това своеобразно “митологизиране” на “Мястото като скулптура” може спокойно да се възприеме като част от жизнения път на този проект, за когото, колкото и да са малко 10 дни живот в една галерия, толкова са и достатъчни, за да продължи да живее, развива и обгръща в легенди в разказите на хората, които са успели да го видят.
Интересен е подхода, който кураторът и участник в проекта Ивайло Аврамов използва, за да даде максимална свобода за работа на поканените от него автори. Тяхната задача е била да работят с пространството на галерията, като взаимодействат с него и го променят по всякакви начини, които скулптурата позволява. Без никакви условности като тема, концептуална линия или ограничения в пространството. Самите автори правят две – три срещи помежду си, за да разпределят условно кой какво иска да прави и къде в галерията ще се ситуира най-добре произведението му. И толкоз! Финалният резултат става ясен едва когато започват да редят изложбата, която, в крайна сметка, звучи като единен скулптурен организъм. Част от творбите са дотолкова слети с пространството, че дори е трудно да се забележи, че това е артистична намеса, както е при работите на Елена Аначкова. Други пък ни дават възможността да видим места от галерията, за чието съществуване дори не сме подозирали – като вътрешния двор, например, където своите творби излагат Яна Караманджукова и Христо Антонов.
Така в „Райко Алексиев“ се разгръща една сайт-спесифик акция, на която рядко можем да станем свидетели по нашите ширини. И тук идва момента да отбележим, че факта, че тя се случва именно в зала на Съюза на българските художници показва, че въпреки застоя от последните десетилетия, СБХ може отново да бъде двигател на важни за нашата арт сцена процеси, както е бил в края на 80-те и началото на 90-те години на XX век.
Работата на Ивайло Аврамов е една от първите, които привлича вниманието ни предверието на галерията, но всъщност тя живее в цялото й пространство, появявайки се като проекция по стените, прилежащи от страната на нейното експониране. По този начин авторът ангажира не само конкретното място, където се намира инсталацията му, а и всички пресечни стени от тази страна, чак до края на галерията, създавайки една сайт-спесифик намеса в изложбеното пространство.
В коридора ни посреща инсталацията на Николай Маринов, която е от онези творби, с които не можеш да не взаимодействаш, по простата причина, че тя “блокира” коридора към предверието на галерията. Заемайки го почти изцяло, тя е своеобразен кураторски проект в по-големия такъв. Авторът дава по един различен камък на всеки от избраните от него художници, които са свободни да работят с него както поискат. Във всеки един от камъните – вече скулптурни обекти, личи собствения почерк и стил на скулптурите. После ги събира в две спуснати от тавана кръгли конструкции, допълнително осветени отгоре така, че самата инсталация започва да си кореспондира с покрития с пясък под в образуващите се светлини и сенки. Творбата навява едно особено усещане за ритуалност – всички участващи в изложбата автори предварително събрани в кръг, сякаш съзаклятничат за това, което предстои да се случи…
Симеон Симеонов показва в изложбата творбата си “Стели”, която вече е била експонирана на друго място, като по този начин ни дава пример за това как едно произведение може да живее своя живот в различни локации и пак да носи характеристиките на сайт-спесифик творба. Той помества стириопорени стели в три различни точки на Варна, като по този начин отправя провокация към съвременния, забързан в ежедневието си човек, предоставяйки му средство за писане върху нея. Същата такава стела се извисява и в предверието на “Райко Алексиев” като място, където всеки посетител може да остави своето послание, да изрази своя гняв или просто да отбележи присъствието си.
Може би с най-монолитно усещане е работата на Светослава Атанасова – същити едно за друго платнища, спуснати от оберлихта на галерията и образуващи своеобразна конструкция, с която можеш да си взаимодействаш, като се разходиш из нея. Случайно или не, по същото време в галерия – книжарница “София прес” можеше да се види и самостоятелната изложба на Света “Пейзажът в скулптурата”, където тя отново прави артистична сайт-спесифик намеса в пространството на галерията, използвайки само естествени материали и превръщайки го в сцена, застинал момент от природния пейзаж.
В “Райко Алексиев” отново имаме усещането за пренасяне на природата в залата – със своята мащабност, инсталацията напомня за скалните каньони, тесни, с надвиснали над главата ти скали, сред които се чувстваш слаб и нищожен.
Творбите на Витали Халваджиев и Пеца Петров са се впили от двете страни на входа към централната зала. Въпреки че са от различни материали и конструктивно нямат допирни точки, двете творби кореспондират помежду си намесвайки се в общата конструкция на залата, създавайки асоциацията за жив организъм, който се е впил в стената и се храни от нея, за да съществува.
Сред авторите откриваме и един от доайените на българската скулптура – Ангел Станев, който доста сполучливо се вписва в общия тон на проекта, експонирайки части от предмети от бита, като по този начин, сменяйки контекста им, им придава художествена стойност. Включването на творец като Ангел Станев в изложбата показва, че търсенията на авторите по тази тема са вечни и актуални, за тях няма възраст, поколения или географски особености – работата на скулптора с пространството винаги ще бъде също толкова привлекателна и любопитна, каквато е работата с материала.
Павлин Радевски решава да посвети част от участието си в проекта на една провокация – по деведесетарски симпатична намеса върху оберлихта на галерията, написвайки с хаштаг #давърнеммандатносттавсбх. С този хаштаг авторът коментираше и всичко, което излизаше в социалните мрежи за изложбата, пренасяйки така творбата си от залата във виртуалното пространство. Това е една акция, която носи духа на интелигентното и умерено бунтарство, което можем да открием в произведенията от времето на зората на Прехода – още една асоциация с това време, която неминуемо изниква в съзнанието ни.
“Мястото като скулптура” е проект, който дълго ще се помни – поради искрената откровеност на авторите в работата им с пространството на галерията и защото в него имаше от всичко, което трябва да притежава една колективна изложба – експеримент, смелост, провокация и бунт. В нея откриваме и една възможност за интеракция на зрителя с произведенията, която води до емпатия и съпреживяване, която заляга в основата на съвременното изкуство. Какво повече може да иска един любител на изкуството?
А, да… Да можеше да продължи повече от 10 дни!
Автори: Благица Здравковска, Витали Халваджиев, Галя Благоева, Никола Цветанов, Яна Караманджукова, Николай Маринов, Павлин Радевски, Ана Иванова, Петър Наков, Ангел Станев, Елина Симеонова, Ивайло Аврамов, Пеца Петров, Светослава Атанасова, Светлин Демирев, Елена Аначкова, Симеон Симеонов, Десислава Досева, Христо Антонов, Теодор Добрев
