Боряна Боко формулира понятието “нулева честота” в новата си изложба абстрактни творби, подредена в столичната галерия на Art Hotel 158. Изложбата представя внимателно селектирана колекция от повече от 20 предимно монохромни абстрактни рисунки на авторката, както и четири големи свободно висящи в пространството абстрактни платна. 

За идеята си Боряна споделя, че:

“При нулевата честота всичко започва от нулата. От нея се тръгва нагоре или надолу. Наляво или на дясно… В зоната на нулевата честота за мен и малкото е много. А минимумът – всичко.” 

В “Нулева честота” Боряна представя най-добрите примери на своите абстрактни проучвания, а си струва да ги назовем именно “проучвания”, за да подчертаем сериозността на това, което тя прави. Защото зад всяка една от тези творби стоят стотици други опити, които не са по-малко сполучливи, но не притежават онази искра, която бележи именно тази “нулева честота”, която Боряна търси и която се съдържа в най-чистото си състояние в абстрактните й творби. 

За авторката “нулевата честота” това е мигът в който боята се плъзга по празния лист с внимателно обмислено и преценено почти с научна точност движение. За нея абстракцията не е случайност, развиваща се върху бялата повърхност. Експериментът тук е изцяло планиран и обмислен, резултат от хиляди опити, докато се получи желания резултат. Говорейки за работата си, Боряна заключава, че:

“Те заедно вибрират точно в тази нулева честота, където хем я има, хем я няма, хем е всичко, хем е нищо. Защото според мен всички започваме именно от нея и възприемаме различно една точка например.”

Боряна Боко е позната на публиката с текстилните си “пачуърк” картини и колажи, които сме виждали в не малко общи и национални изложби. Днес тя ни представя един нов път, по който е поела в творческите си търсения – този на абстрактното изкуство, където жестът, композицията и цветът са от водещо значение. Една напълно различна за нейното амплоа изложба, но не и за хората, които следят отблизо творческата й биография. Една смела изложба, с която Боряна казва, че за да бъдеш истински творец не трябва да следваш измислени правила, а само да чувстваш и съпреживяваш случващото се на платното и че никога не е късно в търсене на собствения си стил да поемеш в една различна посока, предизвиквайки себе си.