Изложба „Целувката“ на Спартак Дерменджиев, СБХ, ул. Шипка 6, 22.06. – 15.07.2023

Изложбите на Спартак Дерменджиев винаги разказват истории, винаги носят послания отвъдтова, което виждаме на пръв поглед. Този път Целувката не прави изключение от тази максима, но тук става въпрос за нещо много повече. Историята, която разказва инсталацията Целувката, експонирана във фоайето на 4-я етаж на Шипка 6, е един твърде личен момент за автора.

Удивителна е безпристрастността, с която Спартак изважда на показ документацията за нещо толкова съкровено и с прецизността на изследовател продължава да рови на дълбоко в душата си, за да разкаже по един възможно най-дистанциран начин това, което се е случило. А разказът му гравитира около една творба – скулптура от червена глина, която той прави по една стара снимка с посвещение – „На Спарто, да не забравя, че…“ и с нея задава въпроса:

Какво според Вас изразява тази целувка?

а/ Целувка на бащата – покровител, целувка на доверието и за пресушаване на сълзите от несигурността…

б/ Това дете не иска ЦЕЛУВКАТА…! Защо ли…? То се опъва ужасено, тук чувства няма…! Извратената, насилствена целувка на дете – малтретирано или предадено?!

И отново, като експеримент, този въпрос е зададен от автора в две от най-популярните групи за изкуство у нас във Фейсбук. Отговорите, които той получава, са наистина любопитни, защото всеки от тях пречупва лични преживявания и емоции. Безпристрастното гледане на едно произведение на изкуството в случая, без предварително зададения от самата изложба бекграунд, довежда до изключително интересни интерпретации от страна на неизкушените от изкуството потребители на социалната мрежа.

Самата скулптура е център на инсталацията, съответно и на историята, която авторът разказва с нея.

В почти естествен размер, в характерния за него изграждащ обемите стил, той прави два бюста, преплетени в насилствено – демонстративен акт на целувка. Това са баща, чиито черти на лицето са гротескно издължени, за да почертаят неискреността на това, което прави и дете, което в ужаса си се дърпа от здравата прегръдка. Срещу нея виждаме и снимката, послужила за прототип, в която, на пръв поглед няма буквални аналогии със скулптурата. Връзката тук е емоционално – смислова, защото снимката представлява документ на представата на автора за живота, който е изживял. Често нашите спомени от детството са само статични снимки, които олицетворяват нашата нагласа за тях, която може да няма нищо общо с реалността. Затова и Спартак добавя цялата тази документация, която събира грижливо години наред от интернет. Това са два свята, събрани в една инсталация – снимката е имагинерния, а документите – реалността. Тяхната единствена допирна точка е скулптурата.

За целувката като акт може да се говори много, но в случая тази целувка препраща по-скоро към асоциацията с предателството – целувката на Юда. Авторът определя творбата си като

„алегория на съвременното общество“ и като „предателство спрямо новото поколение и бъдещето“.

Скулпторът тук повдига въпроса за подмяната на историята и реабилитирането на най-ретроградната част от миналото – тази на идеологията в изкуството. Сложна тема, за която, ако не се говори, рискуваме да остане завинаги в забрава заедно с последните свидетели на онова време.

Текстът е написан за Бюлетин на СБХ, бр. 3, 2023 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *