Абстракцията може да бъде както мигновено предаване на моментните емоции чрез живописните изразни средства, така и дълъг и сложен процес на натрупване и изследване на цветови съчетания и тяхното въздействие върху зрителя. В живописта си Марта Боянова залага на второто. Абстрактното в творбите ѝ е като разказ с неочакван край – едно повествование, което се развива в процеса на работа. Процес, започнал с ясна композиция и претърпял редица трансформации до крайния резултат.
Последните творби на Марта Боянова, показани в галерия „София прес“ през април 2022, представят търсенията ѝ в посока на абстрактната живопис и графика, но базирани на природата, нейният велик вдъхновител.
„Това са моите бавни картини – казва тя – в противовес на работата ми на открито.“
Пленерното рисуване заема голяма част от творчеството на Марта, защото по този начин контактът с природата е най-непосредствен. За тези свои работи авторката казва:
„Там времето е разчетено и концентрацията, и работата трябва да са на максимум. А вкъщи работя върху десетина неща и мога да посегна към тях, когато ми хрумне, нахвърляйки пореден слой. Мога да си дам нужното време, за да „видя“ какво се е получило и да продължа.“
Противопоставянето между любимия ѝ пленерен начин на работа и един осъзнат абстрактен „експеримент“ води до изключително интересни наблюдения. Тя разказва, че най-напред „нахвърля“ набързо композиционното решение на творбата, така както прави, когато рисува на открито. Но след това започва продължителен процес на наслояване на бои върху платното. Именно тази фаза може да се определи като
една „лабораторна абстракция“,
в която творецът посвещава цялото си време на изследването на взаимодействието между отделните цветове и еволюцията, през която първоначалната, импресионистично нахвърляна композиция преминава.
В основата на тези абстрактни решения стои природата. Тя е универсален вдъхновител дори когато говорим за нефигуративна живопис. В нея често можем да открием композиционни решения, които да послужат за основа на различни абстрактни търсения. За Марта, като творец свикнал да рисува на открито сред природата, тази препратка звучи повече от логична. Тя приема абстрактната образност като произлизаща от природата, но пречупена през личното художническо наслагване:
„Огромни са пиететът и любовта ми към природата, те са, които ме водят и при създаването на абстрактна живопис. Вярвам, че ако е добра идеята, творбата се превръща в ново лице на природата“.
Претворяването на природата в абстракция в творчеството на Марта Боянова е резултат от дългогодишно творческо натрупване.
„Аз се чувствам уютно, гравитирайки близо до земята т.е. натурата, търсейки в абстрактната композиция артистично подобие, без да се откъсвам напълно от предметността.“
В тези думи е обяснението на нейното изкуство – лаконично, спокойно и уверено в посоката, която художничката е потърсила в картините от последната си изложба.
Линк към публикацията в Бюлетин на СБХ, 2022, 3, 18-19
