Малко предистория

През 1988 г. за последен път в Сливен се провежда ОХИ (Обща художествена изложба) „Малък формат“. От края на 70-те  до края на 80-те такива форматни конкурсни изложби е имало във всеки ключов град в страната – Велико Търново, Пазарджик, Шумен, Добрич, Търговище, Кюстендил, Видин… Под егидата на Комитета по култура, те са събирали тематично по около 300-400 творци и са били лакмус за настоящите тенденции в различни жанрове.

През 1996 г. по инициатива на Дружеството на художниците – Сливен и с подкрепата  на Община Сливен се създава Награда за изобразително изкуство на името на Сирак Скитник. На базата на изложба на сливенски автори, наградата е връчвана ежегодно на празника на Сливен – 26-ти октомври – Димитровден. Нейни носители са Йордан Парушев, Красимир Карабаджаков, Атанас Парушев, Красимир Добрев и др.

Създаване на националната изложба в Сливен

През 2018 г., след дълго прекъсване, по инициатива на СБХ – представителство Сливен и Дружество на сливенските художници е възстановена наградата „Сирак Скитник“ и е оформен първоначалният статут на Националната изложба за изобразително изкуство – Сливен. До някаква степен този конкурс е наследник на общите изложби от края на миналия век, но в един модерен и надинституционален формат. Много променен като свобода на изказа, с много по-добри експозиционни възможности, награди и награден фонд. Националната изложба има за цел да представи български автори, изявяващи се в областта на живописта, графиката, скулптурата и неконвенционалните форми. Всичко това в две възрастови категории – до и над 35 годишна възраст. Статутът на изложбата всяка година се актуализира  с цел постигане на максимално високо ниво и създаване на комфорт за участниците. Изложбата се посвещава на празника на Сливен – 26-ти октомври, Димитровден и е част от културния му календар. Осъществява се под патронажа на Община Сливен в партньорство с Художествена галерия „Димитър Добрович“, Представителство на СБХ, Дружество на художниците, Национална художествена гимназия „Димитър Добрович“ и Съюза на българските художници.

Четвъртото издание

Национална изложба за изобразително изкуство – Сливен 2021 е четвърто издание на конкурса. Натрупаният опит от предходните три и акумулираната позитивна енергия в участващите творци,  изведоха събитието на едно много сериозно ниво. Освен наградата „Сирак Скитник“,  се връчват по три награди (първа, втора и трета), съответно за живопис, графика и скулптура, по една награда за млад автор, за сливенски автор и за неконвенционални форми. От миналата година има награда на спонсора с еквивалента на първа награда в категория. От тази година се учреди и награда на СБХ, която обхваща всички категории. Наградният фонд е малко над 14 000 лв. Журито, оценяващо художествените достойнства на творбите, е съставено от петима представители на СБХ, общо двама за представителството и дружеството в Сливен и един контролен орган от общината. Поради все по-високия интерес за участие, през миналата и тази година се разшири капацитетът на експозиционната площ и в момента изложбата е подредена в три зали: зала „Сирак Скитник“ и „Узунова къща“ към Художествена галерия „Димитър Добрович“ и галерия „Май“ към Представителство на СБХ – Сливен. В това четвърто издание на Националната изложба за изобразително изкуство кандидатстваха 146 автори, от които след прецизна селекция журито допусна 127. Произведенията са 239 (зала „Сирак Скитник“ са аранжирани 111 творби, в обект „Узунова къща“ са 72 и в галерия „Май“ – 56). За поредна година към експозицията ще има каталог, представящ цялостно авторите, наградите и произведенията.

Финал с отворен край

И няколко думи извън сухата статистика. Изводите от това четвърто издание на Националната изложба в Сливен са многопосочни. Нарастващият интерес към конкурса и многообразието на произведенията са индикация, че художниците не са загубили стимул да създават дори и в трудни времена. Също така, че кредитът на доверие към организаторите се увеличава. Във време на пандемия, когато повечето действия се извършват онлайн, творците лесно възприеха новите пунктове в статута на изложбата и адекватно кандидатстваха по електронен път на първи етап. Тази практика е възприета и в други подобни форуми, но не навсякъде дава резултат. В Сливен се получи. Поради поредното затваряне на галерии и музеи в града, богатата експозиция остана заключена през първите седмици, а откриване нямаше. Тъжен факт. Не само заради липсата на празник и награждаване, но и заради невъзможността да се разгледат творбите на живо, отблизо, в оригиналния си облик и текстура. Въпреки това екипът на Националната изложба „изнесе“ цялото многообразие в интернет пространството. Общи планове на залите, цялостен албум със всички произведения, жанрове, награди, видео-разходка из пространствата. Дори да не е пълна представата за тази експозиция, онлайн информацията създава идея за мащаба ѝ.

Всичко казано до тук, всичко което се наложи да се преодолява, дава стимул и увереност на организаторите да вдигнат очи към петото издание на Националната изложба за изобразително изкуство в Сливен. Може би още по-добре структурирано от страна на организацията, може би още по-богато и разнообразно от страна на художниците. В крайна сметка стремежът на твореца е към достигане на завършеност.

Илиян УРУМОВ

Председател на представителството на СБХ – Сливен

За Националните изложби като формат

Националните изложби, провеждащи се под едно или друго мото в различни градове на страната, съставят пъстрия изложбен календар на регионалните дружества на художници и представителства на Съюза на българските художници. Със своята мащабност и финансова подкрепа от прилежащите общини, външни спонсори и т.н. тези регулярни художествени прояви играят две изключително важни роли в артистичната ни сцена.

На първо място те предоставят едно неорганичено поле за изява, дори и когато изложбата има зададена тема. Самата възможност, която дават на творци от различни градове, възрасти, работещи в разнообразни жанрове да покажат своето изкуство без да се ангажират с организирането на самостоятелни изложби, е от изключително значение. От друга страна събирането на едно място на толкова различни творби дава заявката за един своеобразен артистичен преглед на българското изкуство без ангажираността това да бъде някаква представителна извадка.

Втората роля, която националните изложби играят, е на инструмент за децентрализация на художествения живот у нас. Този проблем остава актуален от началото на 90-те чак до днес и се обостря все повече с вече почти двугодишната Ковид криза. Националните изложби създават предпоставки за една стимулираща среда на представяне на изкуство, без значение в колко голям град се провеждат те. Това е от изключително голямо значение за неговата социализация и достъпът на гражданите до него. Ето защо те трябва да бъдат подкрепяни по всякакъв начин.

Четвърта национална изложба в Сливен

Четвъртата национална изложба в Сливен събра повече от 230 произведения на 127 автора, работещи в различни жанрове: живопис, скулптура, графика и неконвенционални форми. Почти една трета от допуснатите в изложбата влизат в категорията “Млад автор”, което още веднъж доказва необходимостта от провеждането на подобни мащабни форуми.

Селектираните творби представляват един своеобразен преглед на изкуството ни през последните години, според статута на изложбата, без претенциите за някаква изчерпателност или ангажираност към определена задача.

Наградените

Категория Живопис

В категория “Живопис” на първо място журито определи творбата „Детство II” на Мария Райчева, част от изложбата й “Еко тур”, представена в галерията на СБХ на ул. “Шипка” 6 през месец март тази година. В нея авторката, с изключително експресивен и въздействащ замах, интерпретира наболели за обществото ни теми като свръх консуматорството и екологичната катастрофа. В творбата това е подчертано чрез цветността на разпилените около детето играчки, докато самото то е на заден фон, съвсем графично и линеарно.
Почти метафизично спокойствие струи от пейзажа „Преднамерна дистанция II” на Албена Щениовска Еглофф, който журито класира на второ място. Албена е творец, за който влечението към цвета има почти абстрактни измерения. Творбите й създават усещането за лекота и въздушност, но и една дълбоко закодирана в тях философска вглъбеност.
Третото място е за Мартина Караиванова с полиптиха „Въздушни течения”. В него пейзажното начало е сведено почти до абстрактен знак, което, вече излиза извън рамките на конкретния образ и сюжет.
В категория “Графика” първо място беше отредено на Снежина Бисерова с CGD графиката „Natura Sacra III”. В творчеството си авторката, която е част от катедра  „Визуални изкуства“ на Факултета по науки за образованието и изкуствата на  Софийския университет, комбинира класическите графични техники с дигитално манипулирани изображения.
Дарина Цурева с нейната „Вълна” беше избрана на второ място. В нея тя остава вярна на лаконичността и знаковостта, продължавайки да експериментира с гравиране върху различни материали.
На трето място стои творбата на Станислав Божанков – „Фрагменти X”. В графичните му творби цветът продължава да има същото значение както и в живописните. Авторът използва за произведенията си ръчна хартия, която колажира, надрисува, отпечатва.

Категория Скулптура

Първото място в категория “Скулптура” получи и голямата награда “Сирак Скитник” – диптих „Огън и лед” на Елизар Милев. Самият факт, че голямата награда се дава на произведение, изпълнено в трудната и скъпа техника на художественото стъкло е едно признание към този вид изкуство, който е изключително фин, деликатен и ефектен, но през годините винаги е оставал малко встрани в сянката на скулптурата.
Второто място в тази категория е за сливенския автор Кунчо Кунчев с една от трите му пластики от камък, озаглавена „Торс”. Изчистените форми и заиграването с червения цвят на материала чрез създадената релефна фактура са нещата, които на пръв поглед правят впечатление. Но под всичко това дълбоко е залегнала една чувствителност към триизмерната форма и майсторството на истинския скулптор.
Керамичната творба „Кораб” на Надя Текнеджиева взе третото място – изключително елегантна и колоритно изведена скулптура, с която авторката показва, че керамиката има своето достойно място в национална изложба.

Категория Неконвенционални форми

В категория “Неконвеционални форми” наградата е една и отиде при Лилия Моллова за „Душа в клетка”. В нея художничката съчетава триизмерни обекти – клетки, висящи свободно в пространството с изображения в рамка на стената, които допълват основната идея.  В клетките е затворена душата – малки розови облачета, чиято нежност контрастира на черната мрежа, от която са направени те.

Категория Млад автор

Наградата за млад автор беше присъдена на младата художничка Петра Димитрова за творбата й „Паякообразен кран”. В творбите си тя залага на индустриалното звучене на пейзажа, а еднообразната цветова гама – в случая нюансите около червеното, допълва усещането за апокалиптичност и неизбежност.

Категория Сливенски автор

Награденият сливенски автор също е от младото поколение творци – Борислава Захариева с платното „Карандила – червено небе”. Триптихът носи експресивността на замаха на четката на младата авторка, при който на места дори прозира платното. Тази експресия и изведеност на структурата на пейзажа рядко можем да видим в произведения на млади твроци, но при Борислава всичко това е изведено в творбите й до край.

Награда на СБХ

Наградата на Съюза на българските художници беше присъдена на Момчил Георгиев – „Плаващите снимки на художниците”. Момчил умело комбинира живописта с колажа, в случая- снимките на художниците са линеарни, фрагментирани, но и психологически характерни. Творбата звучи цялостно, в живописно и композиционно решение авторът успява да постигне баланс и хармония.

Всяка година спонсорите от „Едоардо Миролио“ дават награда за една творба, която носи заглавието „Art inspired by wine“. Тази година тя отиде при Дончо Захариев за картината му „Лунна светлина“.

Националната изложба в Сливен е една от малкото национални прояви създадени с мисъл за художника – има по няколко номинации в категория, а в повечето категории наградите са три. Това също е един добър стимул за участие въпреки, че според мен той идва по-скоро от възможността, която се дава на авторите да покажат своето изкуство. Също така и от мащабността на художественото събитие – произведенията се подреждат в три различни локации из града, което създава усещането за една фестивалност и празничност. Все пак може би организаторите могат да помислят за едно окрупняване на наградния фонд по категории, така че тези награди да придобият още по-голяма тежест и значимост.

Бюлетин на СБХ, 2021, 4, 25-30

Румена Калчева


Warning: Undefined array key "ed_floating_next_previous_nav" in /home/kritikar/public_html/wp-content/themes/infinity-mag/inc/common-functions-hooks.php on line 186

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *