Освен живописно изразно средство използването на отпадъчен текстил като материал е и начин да бъдем екологично настроени, казва Боряна Боко за своята изложба

Разговаряме с Боряна Боко за новата й четвърта самостоятелна изложба „Попарт“, подредена в Околийска къща в Дупница. Тя събира 33 творби – текстилни обекти, инсталации и живопис, които представят не само характерните за нея пачуърк текстилни картини, направени от непотребни парчета плат, но и разкриват една нова Боряна – по-смела, експериментираща и търсеща.

В тази нова изложба авторката обединява живописта и текстила в нови концептуални решения. Този път картините са и провокативни, в тях платовете и нишките играят ролята на живописно средство, посредством което се изгражда изображението. Използването на отпадъчни текстилни материали в този случай се явява един вид тяхното рециклиране – Боряна им вдъхва повторен живот в своите произведения с мисъл към околната среда и нейното опазване.

Ще си говорим си за текстила като изразно средство, текстилният обект като жанр в съвременното изкуство, за консуматорството днес и отговорността към природата.

Попитахме Боряна Боко:

Живопис, текстил или текстилът като живопис? Как мислиш, текстилът за теб само живописно изразно средство ли е или нещо повече?

За мен те са живи картини. Текстилни картини, които са дали нов живот на нещо старо и ненужно. Бих казала, че текстилът като живопис е най близко като понятие. Много зрители, когато гледат произведенията ми, ги възприемат като живопис. Става им чудно щом се доближат и разберат, че са изработени от текстил.

Освен изразно средство използването на отпадъчен текстил като материал е и начин да бъдем екологично настроени.

Да пазим по свой си начин природата. Обожавам да използвам ненужни материали за да създам нещо ново и оригинално.

Можем ли да говорим за обособяването на отделен жанр „текстилен обект“? Познаваш ли други, които работят в тази посока и чувстваш ли се пионер в нея?

Определено за мен е нов жанр. В началото започнах да ги наричам текстилни картини, а днес – текстилен обект с идеята да се разгранича от многото новопоявили се творци в тази посока.

Да, има много хора, които последваха идеята да се вдъхновят от пачуърка и да правят картини от текстил. Много често колеги са ме питали как се прави и  да им издам тънкости. Аз обаче им разказвам как съм започнала увеличавайки снимки на пачуърк и учейки се така от големите майстори. После пречупих идеята през моя поглед и започнах да ги рамкирам, да ги превръщам в пана, картини, което не е било първоначалното им предназначение.

Много колеги все пак опитват да правят подобни на моите картини и това определено ме кара да се чувствам като пионер, ако не друго то поне в България.

Още по щастлива съм че текстилния обект много често намира своето място в галериите, в общи, национални и международни изложби. Все по-често преодолява журитата, влиза в залите и краси стените. За мен е спечелена победа или поне една поредна малка битка. А голямата продължава, защото все още има незавоювани зали…

Какво те вдъхнови за творбите от изложбата?

Вдъхновени са  от пътувания, мигове от детството, различните сезони, кукерите, пейзажи и спокойствието и уюта на дома. Първоначалната идея беше да създам само текстилни картини в обичайния за мен стил, но впоследствие рязко смених посоката. Така изпод ръцете ми се появиха няколко картини, създадени върху платна  с помощта на парчета плат, латекс, акрил, и др. Те показаха един друк чоквек. Един човек който иска да каже нещо чрез изкуството си. Да разбунтува масите, да ги провокира, да им зададе въпроси или да им даде отговори. Всяка картина е предизвикана от конкретен повод включително и карантината поради Covid-19.

Защо „Попарт“? Текстилът в твоите творби символ ли е на консуматорството в обществото?

Името на изложбата дават три от платната, наречени „Недоверие“, „Карантина“ и „Страх“. Чрез тях пресъздавам  преобладаващите емоции сред хората по време на настоящата пандемия. Трите платна в стил попарт създадох умишлено студени, но и с чувство за хумор. 

Да, текстила определено е отпадъка от един консуматорски свят. Това е нещо, което, ако не го използвах като материал, щеше да се намира в някое бунище. Изхвърлените дрехи и текстил гният 200 години докато се разградят напълно. Синтетичните дрехи например не се разграждат, а вълнените при разграждане отделят метан, който е един от основните виновници за глобалното затопляне.

Озаглавила си една от картините „Кич“, осмиваш ли по този начин елитарното в изкуството или според теб кичът може да заема някакво място в живота ни?

Боряна Боко. Кич

Осмивам елитарното чрез тази картина защото в днешния модерен свят границата между кич и модернизъм е много тънка. Все по често използваме лъскави и ярки предмети и дрехи. Това обаче не може да превърне цялото ми изкуство в „захарен памук’’.

***

Боряна Накова – Боко е родена през 1982 г. в София. Псевдонимът й Боко е посветен на нейната майка, която я наричала така като дете.

Живее и завършва основното си образование в Перник. Завършва средно художествено училище в с. Дрен с профил „Рисуване, живопис и текстил“. Има редица участия в национални и международни общи изложби, както и самостоятелни изяви. Нейни картини се намират в частни колекции в България, Германия и Англия.

През последните години се занимава с изработка на текстилни картини от скрап, парчета плат, текстилни пана и инсталации, като отделните парчета с шевна машина.

Изложбата „Попарт“ ще остане подредена в зала „Околийската къща“ до 9 май.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.