„Сюрреално или отвъд реалността“

Проект Българска съвременна живопис – 7 х 5 х 3, галерия на СБХ, 10 март – 10 април 2021

Проект 7х5х3, галерия на СБХ, 10 март – 10 април 2021

Винаги съм харесвала да събирам тематично, да търся взаимовръзки и да изграждам концепции.

Затова когато ме поканиха да бъда един от седемте куратора на 7 х 5 х 3 и вследствие на хилядите произведения, минали пред очите ми през изминалата година на пандемия, дори не съм се и съмнявала какво ще избера да покажа.

Истината е, че съм видяла доста от българския вариант на сюрреализма. Наричам го така, защото съм убедена, че такова „нещо“ съществува. И затова си поставих именно тази цел с проекта „Сюрреално или отвъд реалността“. Всъщност с него аз задавам един въпрос:

Възможно ли е да се говори за български сюрреализъм като обособено направление в съвременната ни живопис или става въпрос само за препратки и локални трансформации?

Но в главата си вече имах отговора…

Проект 7х5х3, галерия на СБХ, 10 март – 10 април 2021

Сюрреализмът си остава едно от най-енигматичните течения в изкуството. Дали защото третира сложната тематика за граничните състояния между съня и реалността? Дали заради това или поради реалистичните изобразителни похвати, с които той борави, публиката често го припознава като близко и любимо изкуство?

Първи е използвал термина „сюрреализъм” (свръхреализъм)  френският поет Гийом Аполинер в пиесата си „Гърдите на Тирезий” (1917 г.), но реално първият манифест на това движение е публикуван през 1924 г. от Андре Бретон. В него се декларира, че:

„Рационалното мислене потиска въображението и творческите сили и се отразява зле върху артистичните изяви.”

Проект 7х5х3, галерия на СБХ, 10 март – 10 април 2021

Движението бързо става популярно в арт средите и към него се присъединяват редица художници, писатели, поети, скулптури, фотографи, театрални и кинодейци (Андре Масон, Салвадор Дали, Паул Клее, Марсел Дюшан, Тристан Цара, Ив Танги, Луи Арагон, Пол Елюар, Макс Ернст, Ман Рей, Хуан Миро, Жак Превер, Джорджо де Кирико, Франсис Пикабия, Луис Бунюел, Алберто Джакомети, Василий Кандински).

Естетиката на сюрреализма се основава на свободата на ума и подсъзнанието, когато те функционират без оковите на разум или морални норми. Тази свръхреалност граничеща със състоянието на съня, е населена с всякакви причудливи и деформирани същества, форми и състояния. Сюрреализмът оказва много силно влияние върху изобразителното изкуство, фотографията, поезията, литературата, театъра и киното през целия двадесети и дори през настоящия век.

Ето защо не е чудно как за него няма физически граници и бързо достига и до пределите на България. Няколко са имената на художници, които първоначално изникват в паметта ни, когато говорим за сюрреализъм у нас – Жорж Папазов, Христо Симеонов, Иван Петков-Турката. Жорж Папазов е един от първите автори, които показват в Париж още преди манифеста на сюрреалистите т.нар. „инстинктивна живопис“. Отхвърляйки идеята да обвърже емоционално изкуството си с ограниченията на един манифест, Папазов се определя като „сюрреалист преди сюрреализма“, но неговото творчество остава своя отпечатък върху това движение не само в световен мащаб, но и на местна почва. Друг емблематичен български автор е Иван Петков-Турката, създал по времето на социализма у нас впечатляващи за тогавашните норми творби, за които е бил и преследван и подтискан. В тях той често критикува режима, което го превръща във враг на системата, без право на участие в общи изложби или откупки.

Тези двама емблематични за времето си автори доказват с творчеството си съществуването на сюрреалистично изкуство у нас, макар и не обособено като осъзнато движение, подкрепено с манифест. Примерите са били по-скоро единични изключения, които остават в историята на изкуството със своята уникалност.

Проект 7х5х3, галерия на СБХ, 10 март – 10 април 2021

Днес ситуацията е малко по-различна. Свободата на творческото себеизразяване, неограниченият достъп до всякаква информация и разнообразието на авторовите търсения отваря вратата към едно изкуство без никакви ограничения. Това личи ясно от всичките 7 живописни проекта, представени в залите на СБХ в рамките на изложбата 7 х 5 х 3 Съвременна българска живопис.

Що се отнася до „Сюрреално или отвъд реалността“, в произведенията на петимата участващи в него автори няма случайни търсения. Сами по себе си те са изключително различни и индивидуални, но същевременно съставят общата картина на това, което бихме нарекли сюрреалистично направление в българската съвременна живопис. В изкуството на всеки един от тях в центъра стои човекът:

Деян Янев. Атлет, чистач, куратор. Триптих, 2017

Творчеството на Деян Янев е силно изведено като осъзнато сюрреалистично не само в своя замисъл, но и като детайл. В проекта той показва част от изложбата си „Общество“, излагана в Германия преди 3 години. С изключително внимание към детайла успява да извади най-характерните черти на обществото ни гледайки през личните шкафчета на хората. Но там той слага не лични вещи, които да разказват за нас, а нашите качества и идентичност, които определят професионалния ни път.

Григор Велев. Прехапана устна. 2021

С яркия си колорит и хиперреалистичен похват Григор Велев повдига въпроса за мястото на човека в заобикалящия го свят, неговата нищожност и незначителност. Като съновидения са миниатюрните човешки фигури, накацали върху носорога, вплели се сред перките-воали на декоративната риба бета, катерещи се неуморно върху устната, в опит да се доберат до някъде. Те присъстват така, в хармония едни с други, като на границата между съня и реалността.

Деян Петров. Градината на мечетата. 2017-2018

В голямоформатните дигитално манипулирани творби на Деян Петров с Брогеловско внимание към детайла той анализира неговата скрита същност и препраща към божественото начало. Сътворението, райската градина са само част от темите, които вълнуват автора. Въпреки че произведенията са дигитален печат, а не живопис, те се вписват идеално в сюрреалистичната тематика на проекта.

Симона Босилкова. Коктейл. 2019

Симона Босилкова е представител на младото поколение автори, която в изкуството си свежда анималистичното до символ на човешката същност. Фантастичните същества, които тя изобразява, са всъщност знаци – Америка, коктейл, пътуване. В нейното творчество човек и животно също са в симбиоза, но буквално представляват едно цяло ново същество, в което авторката закодира своите послания.

Кирил Киров. Карантина. 2020

Фигурите в картините на Кирил Киров са лишени от подробности, някак безпомощни и нереални. Те са по-скоро като аватари на чувствата и мислите на автора, чрез които той се опитва да внуши на зрителя определени послания.

Произведенията на петимата автори представят разнообразните търсения в посока към сюрреалистичното, подсъзнателното, което се ситуира някъде между съновиденията и действителността. Това, че у нас има подобни изведени до край артистични концепции в тази посока дава право да говорим днес за едно обособено сюрреалистично направление. Макар и не скрепени с манифест или обединени в някакво движение, както е било в началото на 20-и век, тези автори са само част от многото български художници, които до някаква степен в творчеството си се вдъхновяват от сюрреалистичното, от граничните състояния, от фантастичното. Свободата и неограничеността на изкуството днес дават предпоставка за съществуването на всякакви експерименти, а българският сюрреализъм е нещо, чиято устойчивост във времето те първа предстои да се провери.

Румена Калчева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.