В новата си изложба в галерия-книжарница „София Прес“ Евгени Цанов изследва цвета не само в неговия емоционален аспект, но и като композиционен фактор в творбата.

Живописвайки, той оставя само на него основната роля – да изгражда композицията върху двуизмерното платно, да внушава чувства, да поставя акценти. И като един истински абстракционист по душа успява да го постигне в най-изчистените му вариации.

Евгени завършва живопис в Художествената академия през 1988 г. и скоро след това решава да съчетае творческата си дейност с преподаването. Участва в колективни изложби, има и няколко самостоятелни. Негови картини са излагани в галериите на СБХ, Драка, Артцентър 12, Ведарт, ХитАрт и други. В творчеството си той тръгва от фигуралното, което, благодарение на индивидуалния си почерк и усет към експресия, успява да изчисти до абстрактност.

В изложбата са включени творби, правени след 2000 година, с акцент върху последното десетилетие.

В тях дълбоко е закодирана природата като извор на вдъхновение. Но именно с цвета той я свежда до знак, загубил всякаква фигуралност и връзка с първообраза си. Всичко това е плод на дълги живописни търсения, които, в крайна сметка, днес изкристализират в едно чисто абстрактно изкуство.

Любопитна е и експресивната нишка в платната му.

Той успява да я съчетае с абстрактното в изкуството си така, че те не да си пречат, а взаимно да се допълват. Самият той нарича изкуството си „експресивно-абстрактна изобразителна реалност“. И пояснява, че за него водещо е емоционалното изживяване, разказано чрез цвета и живописта. И наистина чрез тези изразни средства Евгени успява да „преведе“ кода на собствената си естетика и възприятие и да ги сведе до една въздействаща като знак художествена форма.

В най-новите си платна Евгени Цанов подхожда към абстракцията с един по-различен, сякаш импресионистичен замах, който самият той определя като кулминацията на своето творчество. В тях фактурата и мазката са от основно значение за цялостното въздействие на творбата.

Евгени Цанов не само твори живопис, той я съпреживява с цялото си същество, с цветовите комбинации, с движението на четката и нейните следи по платното, с драматичните черни акценти, които се появяват в картините му. Оттук идва и неговият характерен стил, който превръща творбите му в пример за български абстракционизъм, до който малцина автори у нас достигат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *