Пътуването по непознати места е изключително преживяване, което придава добавена стойност на човешкия живот. То е не само странстване, но и преодоляване на препятствия, пресичане на пътища и мостове, опознаване на себе си.

Пътуването е заложено и като концепция в новата изложба „Флукс3“ на Еслица Попова, подредена в една от залите на СБХ на ул. „Шипка“ 6. Тя е резултат от странстванията на авторката по различни места, както казва самата тя „минаването по мостове и пътища и сблъскването с огради“. Затова и произведенията в нея са толкова разнолики – защото те отразяват впечатления от места, хора, срещнати по пътя, запечатани размисли и спомени.

Творбите коментират проблема за границите: физическите граници, които се преодоляват с пътуване, но и тези на подсъзнателно, психологично ниво. Границите, които не съществуват за свободния човек, за този, който не го е страх да изследва нови места, да достигне до своите собствени предели, да се предизвика.

Самата изложба е подредена в залата така, че да създава усещането именно за това пътуване през различни места. Предверието ни посреща с инсталация от плетени на една кука спирали, дело на майката на авторката. Стените са буквално „облечени“ с картини, с различни сюжети, съставящи така един своеобразен разказ на преживяното. Авторката назовава това произведение „Оргадата“, защото то отразява пейзажи от хълмистата южноевропейска граница на Европа, където тя е обикаляла с колело. Местност, която, със своят релеф, напомня за последната ограда между континента и морето.

„Широтата на хълмистия пейзаж балансира размаха на нашата глупост. Човешкото произведение „ограда“ е дълго, лъскаво и не е част от пейзажа. То е поредно доказателство за безпомощност. Тази ограда никого не спира, само къса кадифените бляскави крилца на случайно минаващи непредпазливи пеперуди“, казва тя. Разказът е допълнен от различни обекти – антопоморфни фигури, още плетени спирали, надписи, анимационно видео…

Изложбата поставя сложния въпрос за мигрантите, за вечното пътуване, местене и невъзможността да се чувстваш някъде у дома. Тази тема не е чужда на Еслица, самата тя, освен, че много пътува, е живяла дълги години на карибския остров Сен Мартен. От там тя взима и този неподражаем южен колорит в творбите си, които само някой живял по тези места, може да пресъздаде.

Авторката посвещава изложбата на Матей Преображенски, съвременник на Левски, наречен Миткалото поради безбройните си скитания. Тя намира много общо между себе си и него, в начина, по който всеки един от тях възприема света, пречупен през призмата на своите пътувания.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *