Като „последна разходка“ определя художникът Венцислав Занков изложбата „Пред мен“, подредена в столичната галерия „Райко Алексиев“ през месец юни. И наистина при сегашните обстоятелства, когато на дневен ред са самотата и изолацията дори сред природата, изложбата може спокойно да бъде наречена и така.
Експозицията събира 12 голямоформатни платна и пластики от чугун, които въздействат цялостно в изложбеното пространство, превръщайки го в единно произведение на изкуството. Тя повдига редица философски въпроси, които днешната пандемична ситуация така или иначе извади на бял свят.
Чрез големите формати и скулптурите си художникът се опитва не толкова да потърси техния отговор за себе си, а да накара зрителя да „преживее“ сам произведението и така да достигне сам до тях. Чрез дървото като обект на изобразяване, но също и символ, Занков изгражда една нова реалност в пространството на галерията. Изложбата може да се възприеме като своеобразен декор на едно застинало действие: една човешка фигура е тръгнала да се разхожда сред монументите на дървета – картините и техните знаци – чугунените пластики. Тя е отправила взор напред и търси това, което е „пред нея“. Така „режисирана“ експозицията повдига две основни теми – едната е социална и засяга екзистенциалната самота и мястото на човека в обществото в състояние на изолация, а другата – екологична.
Занков се вдъхновява от периода на изолация, който преживяхме заради епидемията от коронавирус и си поставя за цел да подреди произведенията си в галерията така, че те самите да образуват една цялостна, нова творба, която да бъде съпреживяна от зрителя. Но посетителят не е сам, в центъра на галерията се извисява самотната антропоморфна фигура на протагониста. Зрителят се оказва в ролята на наблюдател на случващото се, случаен натрапник в една сцена, където той не е главен герой, а само свидетел. Но също така и припознавайки себе си в тази човешка фигура, той започва да си задава екзистенциални въпроси, като какъв е смисълът на човешкото битие, какво остава след нас, какво е нашето място в природата?
Дървото също носи своя символика, която има отношение към тези въпроси. То е универсален символ на връзката между Земята и небето, като мост, който свързва трите нива на Космоса. За много народи то е символ на дълголетието, Дървото на живота в християнството се свързва с божественото проявление, а родословното дърво – с приемствеността на поколенията. В своите голямоформатни картини Занков третира дървото като натюрморт, а не като пейзаж.
„Те не са гора, а по-скоро единични същности, оголени корони, напрегнато впити в мрачно небе. Мъртва природа или притихнал живот: Nature morte / Still Life.“,
казва той. Неоновото дърво в дъното на залата пък препраща към забързаното ни градско ежедневие. То свети като табела на магазин, в ярко кървавочервено и носи същия смисъл на знак, с който са натоварени и информационните табели на улицата. Та маркира началото на пътя, който е поела антропоморфната фигура, на нейната „последна разходка“.
Авторът остава заглавието на изложбата „Пред мен“ като отворен въпрос и пита: какво има пред мен и какво остава след мен? Въпроси, които всеки човек си задава на някакъв етап от живота си. И въпроси, чиито отговори можем да потърсим в изложбата на Венцислав Занков.
Бюлетин на СБХ, 2020, 3, 32-33
