Реалността през погледа на петима млади автори представя столичната галерия „Оборище 5“. Изложбата е първата от серия инициативи на галерията в постпандемичната ситуация, като първоначално е била замислена като онлайн събитие. Днес, обаче, имаме възможността да се насладим в галерията на индивидуалния стил на Анастасия Андреева (горещо духано стъкло в метал) и живописците Ангеларий Димитров, Милена Младенова, Григор Велев и Николай Петров.
Дали реалността, такава, каквато я виждаме, е еднаква за всички?
Този въпрос задава с подбора на автори и произведения кураторът на изложбата Надежда Розева. И отговорът както винаги е субективен за всеки, разглеждащ творбите.
Ангеларий Димитров е от младите ни живописци, чийто стил и сетивност към заобикалящия го свят заслужават специално внимание. Социалните теми, които той засяга в платната си в тази изложба ни карат да се замислим върху неща като човешката самота и изолацията („Господин Никой“). Човешката фигура рядко присъства в творбите му, а когато я има, то тя е така ситуирана в пространството, че създава усещане за нищожност. В „Недостижимо“ авторът засилва чувството за невъзможност и обреченост като в изцяло черно-белия пейзаж само бленуваната цел е оцветена в розово.
Като контрапункт на тези философски търсения виждаме сюрреалистичните творби на Григор Велев. В тях той смесва по един любопитен начин животински и човешки фигури, растения и елементи от природата в нестандартни композиции („Бивол“). „Сюжетите ми идват по асоциация, като едно нещо ме подсеща за друго нещо и така „режисирам“ композициите в картините“, споделя той.
Многопластови са картините на Милена Младенова. Някои от тях са съставени от по две части, в които са изобразени различни сюжети. Реалността като междинно състояние е основната тема – „Нереална реалност“, „Между реалност и илюзия“, „Илюзорно пространство“ са част от заглавията, които засягат въпроса за това какво се случва в нашето въображение, когато се намираме извън реалността.
Николай Петров казва за живописта си, че за него тя е „болестно състояние, към което е развил зависимост и има нужда да изразява преживяното в живописна форма, като ежедневна поезия.” Платната му с флорални мотиви въздействат непосредствено със своите оригинални цветови съчетания и композиции.
Духаното стъкло е изключително трудна и скъпа техника, на която се посвещават малко творци. Анастасия Андреева не само я е овладяла до майсторство, но и изследва различни възможности за комбинация с други материи с цел постигане на търсения ефект. Съчетавайки горещото духано стъкло със стомана в своите пластики тя, съпоставяйки ги, всъщност успява да постигне хармония между тях. „Двата материала се допълват и създават общ художествен обем“, казва младата авторка. И допълва, че „стъклото е материя, която носи изключително разнообразие от изразни средства и внушения в съвременното изкуство. Независимо от състоянието в което се намира то придава на формата невероятен вътрешен заряд и красота, а за твореца остава предизвикателството да намери начина по който да заговори на неговия език.”
В днешното несигурно време е изключително важно да се дава път на младите автори, за да може тяхното изкуство да стане разпознаваемо и да получат своя стимул за творчество. Похвално е, когато сериозни галерии като „Оборище 5“ залагат именно на непознати, но изключително талантливи имена, които да бъдат сред първите, представени в нейните зали след пандемията.
Изложбата продължава до 11 юли и е реализирана с подкрепата на Програма „Солидарност в културата“ на Столична община.
